— Ах, господарке, но как да знам дали ще спазиш обещанието си? — попита предпазливо Синон.
Сервилия възмутено го изгледа.
— Аз съм патрицианка, наследница на Цепионите.
— Винаги съм го оценявал.
— Това е единствената гаранция, от която се нуждаеш. Трябва да си сигурен, че ще изпълня своето обещание.
— Какво искаш да сторя?
— Най-напред ще се сдобиеш с най-добрата отрова. Имам предвид отрова, която едновременно ще доведе до сигурна смърт и няма да остави и най-малко подозрение, че мъртвият е отровен.
— Това мога да го направя.
— Брат ми Квинт Сервилий Цепион заминава след ден-два на изток — продължи да обяснява тя. — Ще поискам от него ти да го придружиш, тъй като имам някакво поръчение за теб в Римска Азия. Той ще се съгласи, разбира се. Няма причина да откаже. Ще носи със себе си само документи и отчети за Гней Помпей Велики в Пергам, няма да има пари, които да те изкушат. Абсолютно наложително е, Синоне, да изпълниш своята задача, без да предизвикаш и най-малкото подозрение. Неговият брат Катон е в момента в Македония в качеството на военен трибун. Въпросният Катон е доста различен по характер. Той е подозрителен и суров. Ако се почувства засегнат, не знае милост. Абсолютно сигурно е, че след смъртта на брат ми Цепион Катон ще се заеме с погребалната церемония. Когато пристигне, Синоне, не бива да заподозре абсолютно нищо. За Квинт Сервилий Цепион трябва да се знае, че е умрял от болест.
— Разбирам — рече Синон.
— Всичко ли разбираш?
— Да, господарке.
— Разполагаш само с един ден, за да си набавиш отровата. Възможно ли е?
— Възможно е.
— Добре. Тогава можеш да се отбиеш още сега в дома на брат ми Цепион и да го помолиш да ме навести още днес. Кажи му, че е спешно.
Синон си тръгна, а Сервилия се излегна по гръб, затвори очи и замечтано се усмихна.
Така я завари и Цепион, който се появи съвсем скоро; домовете им бяха близо един до друг.
— Какво има, Сервилия? — попита я загрижено. — Робът изглеждаше доста разтревожен.
— Надявам се само да не те е изплашил! — ядоса се Сервилия.
— Не, не, не ме е изплашил.
— Нали няма да се отнасяш зле с него?
Цепион я погледна учуден.
— Защо да се отнасям зле?
— Не знам, просто питам — отговори тя и му даде знак да седне на кушетката до нея. — Седни, братко. Искам да те помоля за една услуга. Пък и да те попитам дали си свършил една работа.
— Каква услуга?
— Синон е моят най-доверен роб. Искам да го пратя в Пергам да свърши една работа от мое име. Трябваше да се сетя още докато беше тук, но забравих. Съжалявам, че те разкарах обратно. Имаш ли нещо против Синон да пътува с твоята прислуга?
— Разбира се, че не! — увери я Цепион.
— О, прекрасно — зарадва се Сервилия.
— А какво искаше да ме питаш?
— Дали си написал завещание.
Брат й се засмя.
— Това ли било? Че кой разумен римлянин не е оставил завещанието си при весталките? Правим го още щом наденем мъжка тога.
— Но твоето дали е актуално? Ти имаш жена, имаш дъщеря, ала си нямаш мъжки наследник.
Цепион въздъхна.
— Следващия път, Сервилия, следващия път. Хортензия беше доста разочарована, че роди момиченце, но пък и малката е толкова сладка. Хортензия не се страхува да ражда. Ще дойде и син.
— Значи си оставил всичко на Катон — предположи Сервилия.
На лицето му се изписа ужас.
— На Катон? — смая се Цепион. — Не мога да оставя богатствата на Сервилий Цепионите на един Порций Катон, пък бил той и любимият ми брат! Не, не, Сервилия! Завещал съм всичко на Брут, защото той няма да има нищо против да бъде осиновен от мен и да носи името Сервилий Цепион. Но Катон? — Пак се засмя. — Представяш ли си как точно брат ти Катон ще се съгласи да се прекръсти на Цепион.
— Не, не си представям — съгласи се Сервилия и също се засмя. Но очите й изведнъж се изпълниха със сълзи и устата й потрепери. — Какъв зловещ разговор! И все пак рано или късно трябваше да го проведем, човек никога не знае…
— И все пак Катон е изпълнител на завещанието — напомни й Цепион, докато се канеше да си тръгне. — Той ще направи всичко необходимо Хортензия и малката Сервилия Цепионида да наследят колкото им се полага според лекс Вокония. Катон ще се погрижи и Брут да получи всичко, което трябва.