— Каква новина? — попита разсеяно той.
— Познай кой дойде да ме види? — попита Юлия лукаво.
Баща й я погледна с любопитство.
— Брут.
— Познай пак!
— Юпитер!
— Глупчо, Юпитер никога не идва лично.
— Кой тогава? — личеше си, че няма настроение за игрички. Помпея си беше вкъщи и в момента стоеше в таблиния, собствения му кабинет, който си беше присвоила, след като тъй и тъй съпругът й не го ползваше.
— О, татко, моля те, остани за малко при мен!
В големите сини очи на дъщеря му се четеше мъка; Цезар усети как нещо го присвива и го обзеха угризения. Бедното момиченце, излизаше, че то най-много си беше изпатило от Помпея, защото заради нея не можеше да види баща си.
Цезар въздъхна, вдигна я на ръце, приближи се до един стол, седна и я сложи на коляното си.
— Колко си пораснала!
— Надявам се още да порасна — отвърна Юлия и се залови да го целува по лицето.
— И така кой е дошъл да те види? — попита Цезар, опитвайки се да прикрие нетърпението си.
— Квинт Сервилий Цепион.
Баща й изведнъж се сепна.
— Кой?
— Квинт Сервилий Цепион.
— Но той е при Гней Помпей!
— Не, не е.
— Юлия, единственият жив член на това семейство в момента не е в Рим.
— Страхувам се — обясни му деликатно Юлия, — че човекът, когото имаш предвид, вече не е между живите. Умрял е през януари, в Енос. Но има нов Квинт Сервилий Цепион, понеже завещанието изрично го посочва и се очаква всеки момент да бъде официално осиновен.
Цезар ахна от изненада.
— Брут?
— Да, Брут. Каза, че предпочита да го наричат Квинт Сервилий Цепион Брут, вместо Цепион (по-важната част от името му).
— Богове!
— Татко, ти си доста изненадан. Защо?
Той се почеса по главата.
— Е, не искаш да знаеш. — И се засмя. — Юлия, ти ще се омъжиш за най-богатия мъж в Рим! Ако Брут е наследник на Цепион, значи ще наследи още едно състояние, а това състояние струва стократно повече от наследствата на баща му и на Силан. Ти ще бъдеш по-богата от някоя източна царица.
— Брут нищо подобно не каза.
— Защото най-вероятно още не го знае. Годеникът ти не е любопитен.
— Мисля, че обича парите.
— Че кой не ги обича? — отбеляза с известна горчивина Цезар. Стана и настани Юлия на стола. — Ей сега се връщам — рече той и излезе.
В следващия миг Помпея излетя в коридора.
— Какво има? — попита Юлия мащеха си, с която се разбираше. Така се упражняваше да свиква със скучни хора, нищо че Брут нямаше нищо общо с безграничната глупост на Помпея.
— Той просто ме изхвърли! — оплака се мащехата й.
— Само за секунда, сигурна съм.
Наистина беше само за секунда. Цезар седна зад писалището и бързо написа бележка за Сервилия, с която не се бяха виждали от месец май предишната година. Разбира се, отдавна смяташе да я посети (вече беше март), но времето летеше неусетно, а той си имаше и други грижи. Колко странно! Младият Брут се оказваше наследник на Златото от Толоза.
Със сигурност не беше време да се показва непочтителен към майка му. Годеж като този не биваше да се проваля за нищо на света.
2
От март 73 г. пр.Хр. до квинктил 65 г. пр.Хр.
Това, което не достигаше на Публий Клодий, не беше знатно потекло, интелект, способности или пари. Той не знаеше какво иска да върши, а и никога по-възрастните не го бяха учили на нищо. Само инстинктът му подсказваше, че се е родил, за да бъде различен, което от своя страна не беше оригинална мисъл за един Клавдий. Ако някой от римските аристократични кланове се славеше със строгата индивидуалност на своите членове, това бяха патрициите от рода на Клавдиите. Имаше нещо странно в това, че от всички патриции в Рим Клавдиите се знаеха като най-младия род, бяха се появили в града и се бяха сдобили с патрицианския си статут горе-долу по времето, когато Луций Юний Брут свалял цар Тарквиний Горди от власт и дал начало на републиканската епоха. Клавдиите бяха по произход сабини, а те бяха жестоки, горделиви, независими, неукротими, войнолюбиви. И това беше съвсем естествено, защото произхождаха от Апенините, на север и на изток от римския Лациум — област изключително планинска, в която за всяко парче обработваема земя хората трябваше да се борят с оръжие в ръка.