Никой в Рим не очакваше от весталките да водят живот зад стени и решетки. На тях им се разрешаваше да излизат от жилището си, дори да вечерят по частни домове, стига въпросните домове да се ползват с благоволението на върховния понтифекс и главната весталка. Освен това задължително присъстваха на тържествата, организирани от множеството жреци и авгури. Весталките имаха правото да приемат мъже в Държавния дом, който обитаваха заедно с върховния понтифекс, стига да не ги допускат до спалните, а и подобни срещи трябваше да се състоят в присъствието на трети лица. Освен това не можеха да се оплачат с бедност. За всяка една римска фамилия представляваше въпрос на гордост да имат сред роднините си весталка, затова ако някое богато семейство не изпитваше задължителна нужда да омъжи дъщеря си, момичетата бяха предлагани на държавата за весталки. Повечето от тях се радваха на големи зестри, ако ли пък бяха по-бедни, държавата се грижеше добре за тях.
Фабия по онова време беше също на осемнайсет, беше красива, добродушна, жизнерадостна и глупавичка. Идеална за целите на Публий Клодий, който обожаваше да върши бели, от които на околните биха им настръхнали косите. Да си спечели благоволението на една весталка беше голямо предизвикателство. Клодий нямаше намерение да й отнеме девствеността, защото това би довело до правни последици, от които самият той щеше да пострада. Това, което му се искаше, бе да знае, че Фабия изгаря от любов по него.
Но бедите започнаха, когато се оказа, че Клодий има сериозен съперник за ласките на Фабия: Луций Сергий Катилина. Катилина беше висок, тъмнокос, обаятелен и неотразим красавец, освен това беше опасен човек. Клодий също беше привлекателен, но не можеше да се сравнява с Катилина; липсваше му внушителната физика. Да, Катилина беше опасен съперник. За него се носеха редица недоказани слухове — повечето от тях невероятни и крайно зловещи. Всички знаеха, че Катилина е забогатял по времето на Сула, когато собственоръчно бе проскрибирал шурея си (убит от суланците) и брат си (изгонен далеч от Рим), за да сложи ръка върху богатствата им. Говореше се, че е убил тогавашната си съпруга, но дори да го е сторил, никой не смееше да му търси отговорност за това. И което беше най-ужасно, разправяше се, че е убил собствения си син, когато настоящата му жена, красивата и богата Орестила, отказвала да вземе за съпруг човек с мъжки наследник. Че синът на Катилина беше умрял и че Катилина впоследствие се ожени за Орестила, всеки го знаеше. Но дали той беше убил момчето? Никой не можеше да каже.
Навярно имаше нещо общо в мотивите на Катилина и Клодий да ухажват Фабия. И двамата обичаха да предизвикват скандали, да карат римското общество да се черви от срам, дори да се задъхва от гняв. Но между трийсет и четири годишния светски герой Катилина и осемнайсетгодишния младеж Клодий съществуваше една голяма разлика: успехът на първия и провалът на втория. Катилина не си беше позволил да накърни химена на Фабия; безценната за всяка жена тъкан си стоеше здраво на мястото, така че по закон Фабия си оставаше девица. Но бедното момиче се беше влюбило до полуда в Катилина и му предоставяше всичко останало. В крайна сметка какво толкова лошо имаше в няколко целувки, дори в това да разголи гърдите си за милувки, дори да усети езика му по онези тъй чувствителни части от потайните си прелести? Докато Катилина й шепнеше в ухото, всичко й изглеждаше невинно, а опиянението, което срещите им й донасяха, Фабия не би забравила до деня, в който щеше да напусне дома на весталките, навярно дори до смъртта си…
Главна весталка по това време беше Перпения, която не беше много строга. Върховният понтифекс пък изобщо отсъстваше от Рим: Метел Пий вече няколко години воюваше с Квинт Серторий в Испания. Втора в йерархията беше Фонтея, а след нея идеше двайсет и осем годишната Лициния. Нататък се редяха осемнайсетгодишната Фабия и седемнайсетгодишните Арунция и Попилия. Перпения и Фонтея бяха кажи-речи на една възраст, около трийсет и две, и вече очакваха с нетърпение в идните пет години да се оттеглят. Затова и основното, което ги занимаваше, беше как и кога ще се оттеглят от службата, колко ли ще се обезцени сестерцият дотогава, дали наследствата им, които навремето изглеждаха огромни, щяха да издържат на инфлацията и да им осигурят спокойни старини; никоя от тях не възнамеряваше да се омъжи след напускането на весталската колегия: макар да имаха пълно право да го сторят, общественото мнение смяташе, че женитбата на бивша весталка носи нещастие.