Най-активна сякаш беше Лициния. Тя беше трета по възраст и значимост в колегията, пък и се радваше на най-добро финансово положение, нищо че роднинството я обвързваше по-скоро с Луций Лициний Мурена, отколкото с Марк Лициний Крас. Известният плутократ все пак беше неин братовчед, а и личен приятел. Лициния го представяше за свой най-важен консултант по финансовите въпроси, затова трите по-възрастни весталки прекарваха дълги часове в компанията на Крас, за да обсъждат бъдещите си инвестиции и неспособните си бащи, които не бяха съумели да им осигурят бъдещето.
Докато през цялото това време под носа им Катилина се целуваше и натискаше с Фабия, а Клодий я ухажваше. В началото Фабия дори не разбираше какво иска от нея непознатият младеж, защото в сравнение с ловкия Катилина Клодий беше съвсем непохватен. Но когато най-накрая той не издържа и започна да й шепне мили думи в ухото, докато я целуваше, Фабия направи грешката да му се изсмее в очите, толкова абсурдна й се струваше постъпката му. Но присмехът не беше правилна реакция, когато се отнася до Публий Клодий. Той беше свикнал да получава всичко, което поиска, а и никой не си беше позволявал да му се присмее. Подобна обида накърняваше жестоко образа, който Клодий си беше изградил за себе си, затова младежът се зарече да отмъсти жестоко.
Избра си типичен римски прийом: реванш чрез съда. Но не като онова безобидно обвинение, с което навремето Катон си искаше своето от невярната Емилия Лепида — Катон я беше обвинил в неудържано обещание. Публий Клодий повдигна дело за нецеломъдрен живот, и то при условие, че съвременниците му изпитваха ужас при самата мисъл от налагане на смъртно наказание. Напоследък дори изменниците на държавата бяха помилвани, какво ли оставаше за няколко весталки, нищо че конституцията изискваше жестока смърт.
Клодий обаче не смяташе да отмъсти само на Фабия. Обвиненията в прелюбодейство включваха Фабия (с Катилина), Лициния (с Марк Крас), както и Арунция и Попилия (отново с Катилина). Имаше два съдебни състава: един да разглежда деянията на весталките с главен обвинител Клодий, вторият — тези на любовниците, с главен обвинител приятелят на Клодий Плоций (и той като него беше променил името си от Плавций на Плоций) и обвиняеми Катилина и Марк Крас.
Всички бяха оправдани, но процесът предизвика сериозни вълнения. Римското чувство за хумор оцени по достойнство самопризнанията на Крас, че никога не са го вълнували прелестите на Лициния, а единствено — имотите й в предградията. Във всеки случай съдът прие показанията му за чиста монета.
Клодий направи всичко по силите си, за да убеди съда във вината на весталките, но начело на защитата стоеше способният и добре обигран адвокат Марк Пупий Пизон, подпомаган от цял отбор колеги. Пречки за успеха на Клодий бяха младостта му, липсата на сериозни доказателства, не на последно място и групата на известни римски матрони, които тържествено се заклеха, че обвиняемите са девствени. За да допълнят неуспеха на Клодий, и съдията, и заседателите, се настроиха срещу него: наглостта му и откритата злоба, с която говореше срещу обвиняемите, бяха рядко срещани у млад човек, затова той не можеше да спечели сърцата на околните. От младите обвинители се очакваше да смайват със сложните си комбинации и красноречивите си аргументи, но и да се държат скромно и почтително. Клодий определено не беше скромен и почтителен.
— Най-добре се откажи от обвинението — посъветва го дружески Цицерон, след като делото приключи. Естествено Цицерон беше част от защитата на Пупий Пизон, защото Фабия беше сестра на жена му. — Злобата ти и личното предубеждение са твърде очевидни. За да направиш кариера като обвинител, трябва да си по-безпристрастен.
Подобна забележка трудно би спечелила сърцето на Клодий, но пък и адвокатът беше твърде дребна риба, за да заслужава отмъщение. Клодий обаче не беше казал последната си дума срещу Катилина: негодникът имаше да си плаща, задето му беше отнел Фабия и задето се беше измъкнал от смъртното наказание.
Което обаче беше по-лошо, след края на процеса хора, от които Клодий очакваше да му помогнат, видимо започнаха да го отбягват. Най-накрая трябваше да изтърпи и нравоучителната реч на брат си Апий, който беше доста смутен от деянията му.