Клодий постигаше това, като говореше. Не използваше тежки слова, не правеше неуместни намеци, разбираеми само за познавачите на гръцките трагици и поети, не издаваше, че пиянската компания не му допада. И докато говореше, наливаше на събеседниците си вино, а сам създаваше впечатление, че пие много, но всъщност внимаваше да остане най-трезвен. Даваше вид на смъртнопиян, дори понякога се свличаше под масата, падаше от стола или внезапно хукваше да повръща на улицата. Първия път, когато опита да очарова определени хора по този начин, те запазиха известна доза недоверие. Но ако това се случеше, той повтаряше, докато и най-резервираният човек на света не се убеди, че Публий Клодий е един прекрасен човек, непринуден и най-обикновен, но за жалост родил се в неподходящо семейство. След като Клодий най-сетне спечелеше доверие, той с лекота можеше да манипулира всеки, единственото условие бе никога да не разкрива какво му е на ума и сърцето. Обикновените люде, които привличаше към себе си, бяха все хора без корени, прост и необразовани — хора, които искаха на всяка цена да си спечелят уважението на околните и които за целта чакаха някой да ги промени.
Марк Силий и Луций Корнифиций не се различаваха от обикновената клиентела из римските кръчми, нищо че не бяха стъпвали в Италия от седемнайсет години. Бяха корави и жестоки мъже, не знаеха що е компромис, но в ръцете на Публий Клодий представляваха малки глинени топчета, които той можеше да мачка както си поиска. Лесна плячка. Лесна…
Щом Силий и Корнифиций признаха пред себе си, че го харесват, че той ги забавлява, Клодий веднага започна да се отнася с тях като с по-опитни другари, сякаш само тяхното мнение го вълнуваше на този свят. Нарочно избираше теми, по които беше сигурен, че двама ще могат да кажат нещо мъдро и смислено. Най-накрая им загатна, че искрено им се възхищава, че намира за забележителни техния корав характер, желанието им за работа, а работата им беше войниклъкът, който открай време бил от най-голямо значение за Рим. Най-накрая, освен че се превърна и техен приятел, Клодий можеше да се смята за техен побратим, за едно от момчетата в армията, лъч светлина в мрака; той беше един от тях, но в същото време като римски благородник беше в състояние да представи техните неволи пред римския сенат, пред народното събрание, беше в правото си да се застъпва за тях из богаташките домове на Палатина и в Карина. Е, беше млад, момче! Но всяко момче рано или късно порастваше, а веднъж да навърши трийсет, Публий Клодий щеше да мине през свещените порти на сената; щеше да се изкачи по пътеката на честта с лекотата, с която водата се плъзга по лъскавия мрамор. В крайна сметка той беше патриций, наследник на фамилия, която никога през поколенията не беше подминавала правото си да излъчва консули.
Едва при петото си посещение Клодий подхвана темата за плячката и за това, как Лукул е подходил с нейното разпределение.
— Жалък скръндза! — подхвърли злобно Клодий.
— Ъ? — погледна го с любопитство Силий и наостри слух.
— Моят уважаван зет Лукул. Който раздаде милостиня на най-добрата армия на света. По трийсет хиляди сестерции на човек, когато в Тигранокерта заварихме осем хиляди таланта!
— Искаш да кажеш, че ни е дал малко? — смая се Корнифиций. — Винаги е разправял, че държи да ни разпредели плячката още на бойното поле, защото ако стигне до хазната, държавата задължително ще ни излъже.
— Така му се ще вие да си мислите — отговори Клодий и с пиянски жест поклати чашата в ръката си. — Вие можете ли да смятате?
— Да смятаме?
— Нали разбирате: да събирате и да изваждате, да умножавате и да делите.
— О, горе-долу — отговори Силий, за да не излезе, че е неграмотен.
— Е, едно от предимствата да имаш собствен учител вкъщи като малък е, че всеки ден правиш сметки, сметки, сметки… Иначе те бият с пръчка на голо! — рече Клодий. — Какво да правя, мирувах и смятах. И си направих труда да умножа талантите по колкото трябва, за да излезе сметката в обикновени римски сестерции. След което разделих сумата на петнайсет хиляди. Трябва да ти кажа, Марк Силий, че войниците от вашите два легиона трябваше да получат близо десет пъти повече от трийсетте хиляди сестерции, които им се паднаха! Този надменен, самовлюбен мъж, който се пада мой зет, разигра цяло представление на пазарния площад и като резултат се подигра с всеки фимбриански войник! — Клодий удари с юмрук по дланта си. — Чухте ли?