— Ще направя Рим по-богат от когато и да било. — Лукул сияеше от щастие. — Марк Крас все повтаря какви богатства ще придобием, ако сложим ръка на Египет, но в сравнение с царството на партите Египет е една бедна провинция. От Инд до Ефрат, всички земи плащат данък на цар Фраат. След като един ден се разправя с Фраат, тези данъци ще потекат към нашия обичан Рим. Ще трябва да построим нова хазна!
Клодий веднага побърза да се срещне със Силий и Корнифиций.
— Какво мислите за тази идея? — попита ги лукаво той.
— Ти не познаваш равнините — обясни му Силий, — но ние добре ги знаем. Били сме навсякъде. Летен поход по бреговете на Тигър чак до Елам? В тази жега и влага? Там, където е горещо и влажно, партите се чувстват като риби във вода. Но ние ще измрем.
Клодий имаше съвсем други възгледи. Интересуваше се от плячката, а не от климата, но ето, че започваше да се замисля. Да марширува по цял ден под парещите лъчи на слънцето? Да се поти като пор под бронята? Това щеше да е още по-лошо от преживяното досега!
— Добре — отсече. — Тогава нека да попречим на този поход.
— Киликийските легиони! — предложи веднага Силий. — Без тях не можем да тръгнем на поход из земи, равни като дъска. Лукул добре го знае. Необходими са четири легиона, за да сформираме защитно каре.
— Той вече е пратил вест на Сорнаций — свъси вежди Клодий.
— Куриерът ще лети като вятъра, но Сорнаций ще бъде готов за поход едва след месец — рече Корнифиций. — Той е сам в Зела. Фабий Хадриан е заминал за Пергам.
— Откъде знаеш? — учуди се Клодий.
— Имаме си източници — обади се Силий. — Това, което трябва да сторим, е да пратим наш човек в Зела.
— И какво ще направи той?
— Ще каже на киликийците да не мърдат. Щом научат накъде се готви да потегли Лукул, всички ще захвърлят оръжията и ще се разбунтуват. Ако Лукул беше там, щеше да ги принуди да тръгнат, но Сорнаций не притежава неговия авторитет и няма смелост да се справи с бунта.
Клодий си придаде ужасен вид.
— Бунт? — възкликна.
— Е, няма да е съвсем бунт — успокои го Силий. — Всички момчета са щастливи да пролеят кръвта си за Рим, но ако се сражават на понтийска земя. Как може да се говори за истински бунт?
— Така е — съгласи се Клодий и отдъхна. — И кого можете да пратите в Зела?
— Моя ординарец — отговори Корнифиций и стана от мястото си. — Няма време за губене, ще го пратя още сега.
Клодий и Силий останаха насаме.
— Ти беше от огромна помощ за всички ни — поблагодари Силий. — Много се радваме, че те имаме сред нас, Публий Клодий.
— Не толкова, колкото аз се радвам заради вас, Марк Силий.
— Навремето познавах един друг свестен патриций — рече Силий.
— Така ли? — учуди се Клодий. Струваше му се интересно. Човек никога не знае какво може да излезе от подобни разговори. Клодий някога можеше да се възползва от наученото. — Кой? Кога?
— Беше под стените на Митилена, преди единайсет или дванайсет години. — Силий се изплю на мраморния под. — Още един поход с Лукул! Не можем да се отървем от него и това е. Беше събрал в една кохорта всички, които смяташе за опасни — по онова време още си спомняхме с добро за Фимбрия. Затова Лукул реши да ни прати под стрелите и ни сложи онова момченце за командир. Двайсетгодишно, май на толкова беше тогава. Гай Юлий Цезар.
— Цезар? — настръхна Клодий. — Познавам го, така де, знам го. Лукул много го мрази.
— И тогава го мразеше. Затова го прати под вражите стрели заедно с нас. Но нещата се развиха различно. Какъв смелчага! Нито за миг не потръпна, парче лед насред огнено море. И как се биеше само… Нито за миг не спря да мисли, затова беше толкова страхотен. Спаси ми живота, да не говорим, че спаси и всички други. Но с мен случаят беше по-различен. Още не знам как го направи. Вече мислех, че съм си отишъл, Публий Клодий, мислех, че съм си отишъл.
— Дадоха му граждански венец — сети се Клодий. — Затова го знам толкова добре. В съда рядко се срещат адвокати с венци от дъбови листа на главата. Племенник на Сула.
— Племенник и на Гай Марий — напомни му Силий. — Така ни каза преди самата битка.
— Истина е. Едната му леля се омъжи за Марий, другата — за Сула. — Клодий изглеждаше много доволен. — Е, той ми се пада донякъде братовчед, Марк Силий, така че това обяснява нещата.