— Обяснява какво?
— Това, че е смел, и това, че си го харесал!
— Наистина го харесвах много като човек. Съжалявах, след като си заминаха заедно с Терм и азиатските войници.
— А бедните фибрианци както винаги трябваше да останат — хитро подхвърли Клодий. — Е, не се предавайте! Вече съм се захванал да пиша на всички, които познавам в Рим. Сенатският указ ще бъде отменен!
— Ти — не се сдържа Силий и по лицето му потекоха сълзи — си приятелят на войската, Публий Клодий. Няма да го забравим.
Клодий беше като пиян.
— Приятел на войската? Така ли ме наричаш?
— Така всички те наричаме.
— И аз няма да го забравя, Марк Силий.
По средата на март от Понт пристигна куриер. Измръзнал и смазан от умора, конникът съобщи на Лукул, че киликийските легиони отказват да напуснат Зела. Сорнаций и Фабий Хадриан сторили всичко, което било по силите им, но киликийците не помръднали от лагера дори след строгото предупреждение от страна на управителя Долабела. Но това далеч не беше най-тревожната новина от Зела. Двата легиона, пишеше Сорнаций, били убедени, че Лукул ги е мамил с дела им от плячката през всичките шест години, откакто се беше върнал повторно на изток. Без съмнение причината за бунта бил страхът от голямата горещина по бреговете на Тигър. Но слуховете, че Лукул бил лъжец и мошеник, много спомогнали.
Прозорецът, пред който беше застанал Лукул, гледаше по посока на Месопотамия; той се взираше към хоризонта и нищо не виждаше. Чудеше се как да се примири със своята неизпълнена, но иначе толкова лесно изпълнима мечта… Глупаци, идиоти! Той, един Лициний Лукул, да краде от дребните дялове на своите подчинени? Той, един Лициний Лукул, да се принизи до нивото на онези алчни новобогаташи, с които цял живот се беше съревновавал? Кой беше сторил това? Кой беше пуснал този слух? И защо войниците не бяха разбрали, че всичко това са глупави лъжи? Няколко прости сметки и всеки ще се увери, че е получил, колкото му се е полагало.
Мечтата му да завладее царството на партите се оказваше сън. Да нахлуе в равнинна страна начело на някакви си два легиона беше равносилно на самоубийство. Лукул нямаше склонност към самоубийство. Въздъхна, стана от стола и отиде да потърси Секстилий и Фаний — двамата най-високопоставени офицери с него в Тигранокерта.
— Какво ще правиш тогава? — попита Секстилий.
— Ще направя това, което е по силите ми. И то със силите, с които разполагам. Ще потегля на север — срещу Тигран и Митридат. Ще ги принудя да отстъпят, ще ги притисна в Артаксата и ще ги унищожа.
— Много е рано да вървим на север. — Луций Фаний изглеждаше притеснен. — Няма да можем да тръгнем преди, хм, секстил, ако се вярва на календара. Ще имаме всичко на всичко четири месеца. Казват, че оттук до Артаксата са само планини, най-малко километър и половина над морското равнище. Растителност има само през лятото. Няма да можем да вземем много припаси с нас — мисля, че теренът е предимно планински и ще ни е доста трудно. Разбира се, ще минем западно от езерото Тоспит.
— Не, ще мина източно от езерото Тоспит — отговори Лукул. — Ако разполагаме само с четири месеца, не можем да си позволим триста километра отклонение само защото теренът е бил малко по-достъпен.
Легатите му се спогледаха изплашено, но никой нищо не каза. Колкото и да възразяваха, Лукул нямаше да отстъпи.
— А междувременно какво ще правиш? — полюбопитства Фаний.
— Ще оставя фимбрианците в кръчмите — изрече с презрение той.
И така в началото на месец секстил армията на Лукул най-после напусна Тигранокерта, но не за да продължи на юг към горещите земи. Новата посока (както Клодий научи от Силий и Корнифиций) не радваше особено фимбрианците, които биха предпочели да се излежават в Тигранокерта под предлог, че осигуряват защитата й. Но поне климатът щеше да е поносим, а в Азия нямаше да се намери планина, която да изплаши фимбрианците! Освен това четири месеца представляваха една кратка екскурзия. До зимата щяха да се приберат на топло в Тигранокерта.
Самият Лукул водеше похода, без дума да проронва. Беше се отбил за кратко в Антиохия, колкото да научи, че му е отнето управлението на Киликия. Провинцията беше предадена на Квинт Марций Рекс, първия консул, който изгарял от нетърпение да замине на изток още преди края на мандата си. Начело, както Лукул с гняв установи, на три новосформирани легиона! Докато той, Лукул, не можа да измоли един-единствен легион подкрепления дори когато животът на всички зависеше от това!