— Да не си ме докоснал с пръст! — изкрещя. — Само да си ме пипнал и ще те линчуват!
Лукул се спря.
— Толкова много ли те обичат наистина? — попита. Не му се вярваше някой, пък бил той прост и неграмотен като Силий, да повярва на лъжите на Клодий.
— Обичат ме до смърт. Аз съм приятелят на войската!
— Ти си една курва, Клодий, готова да си продаде най-скъпото на най-долната измет на земята, само и само да си внуши, че я обичат — извика Лукул.
В този момент Клодий реши да си отмъсти за всичко преживяно.
— Аз ли съм курва? Не чак такава като жена ти, Лукуле! Моята мила сестрица Клодила, която обичам толкова, колкото мразя теб! Именно тя е курвата, Лукуле, и аз точно затова толкова много я обичам. Мислеше, че си й първият, нали, защото беше само на петнайсет години, когато ти я дадоха? Лукул — педерастът, Лукул — педофилът, дайте му на него да се забавлява с момиченца и момченца! Мислеше си, че и на Клодила пръв си сложил ръка, а? Е, не си познал! — извика Клодий.
Лукул пребледня.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че аз съм първият, който е спал с нея, велики Луций Лициний Лукуле! Аз спах пръв с нея, много, ама много преди теб! Навремето спяхме заедно, и едно легло. Обичахме да си играем, Лукуле, и колкото по-голям ставах, толкова повече си играехме! Лягал съм и с двете, лягал съм с тях стотици пъти, пъхал съм им пръсти къде ли не, а можеш да си сигурен, че не са били само пръсти! И знаеш ли какво? — засмя се Клодий. — Клодила те смята за доста жалък заместник на нейното малко братче!
До масата, която отделяше Клодий от съпруга на Клодила, имаше стол и Лукул се свлече на него. От гърдите му се откъсваха болезнени стенания.
— Освобождавам те от служба, приятелю на войската! Наистина дойде време да се изповръщам! Проклет да си! Върви при Рекс в Киликия!
Със сълзи на очи Клодий се раздели със Силий и Корнифиций и си замина. Разбира се, фимбрианските центуриони, натовариха приятеля с дарове, някои от тях доста скъпи, във всеки случай все полезни. Клодий възседна едно дребно и пъргаво конче и заедно с малка свита конници и няколко дузини мулета, натоварени с плячка и подаръци, потегли. Понеже не очакваше изненади по пътя, отказа въоръжения ескорт, който Силий му предложи.
Всичко вървеше добре, докато не пресякоха Ефрат при град Зевгма. Оттам трябваше да преминат в Киликия Педия, а после в Тарс. Но между бреговете на Ефрат и равнините на Киликия Педия се издигаха Аманските планини, една незначителна верига от крайморски хълмове. Неочаквано банда арабски разбойници им направиха засада на дъното на един каменист пролом и прибраха за себе си всички подаръци, торби с жълтици, пък дори и хубавите кончета. Клодий завърши пътуването си сам, яхнал последното си муле, нищо че арабите (на които римлянинът се беше сторил крайно забавен) му бяха оставили няколко монети, колкото да стигне жив и здрав до Тарс.
Оказа се, че зет му Марций Рекс все още не е пристигнал в Тарс! Клодий се настани в няколко стаи в двореца на управителя и прегледа списъка на хората, които мрази: Катилина, Цицерон, Фабия, Лукул, а сега и арабите. Арабите също имаха да плащат.
Едва в края на квинктил в Тарс пристигнаха Квинт Марций Рекс и легионите. Новият управител беше пътувал заедно с Ацилий Глабрион до Хелеспонта, след което бе предпочел да прекоси Анатолия по суша, вместо да обикаля опасните брегове. В Ликаония, съобщи той на зажаднелия за подобни новини Клодий, получил зов за помощ от самия Лукул, който след заминаването на приятеля на войската все пак успял да поведе фимбрианците към Понт. При Талавра обаче, някъде по средата на пътя, Лукул бил нападнат от Митридат и зет на Тигран. Двамата царе с общи усилия смятали да го унищожат.
— Можеш ли да повярваш? Има наглостта да поиска помощ от мен — чудеше се Рекс.
— Все пак двамата сте роднини — напомни му лукаво Клодий.
— Той е персона нон грата в Рим, затова естествено отказах. Мисля, че е поискал помощ и от Глабрион, но най-вероятно и там са му отказали. Последното, което знам за него, е, че е отстъпил и възнамерявал да се окопае в Низиб.
— Не е успял да стигне — съобщи му на свой ред Клодий. Той не знаеше за събитията при Талавра, затова пък беше осведомен за края на приключението. — Когато стигнал бродовете при Самосата, фимбрианците отказали да преминат реката. Последното, което жителите на Тарс знаят, е, че Лукул е тръгнал към Кападокия, за да се прехвърли в Пергам.