Разбира се, Клодий знаеше — от кореспонденцията на Лукул, която внимателно преглеждаше в Низиб, — че Помпей Велики е получил неограничен империум, за да изчисти Средиземно море от пиратите, затова смени темата:
— И ти какво трябва да направиш, за да помогнеш на отвратителния Помпей Велики да измете пиратите?
— Изглежда, нищо. Киликийските води са поверени на братовчед ти Метел Непот, брат на Метел Целер. Непот е толкова млад, че едва е влязъл в сената, но какво да се прави? От мен се очаква да управлявам провинцията и да не им се меся.
— Така значи! — изгледа го Клодий с любопитство. Отново замисляше пакости.
— Именно. — Рекс беше доста обезсърчен.
— Не съм срещал Непот тук, в Тарс.
— Ще го срещнеш. Когато му дойде времето. Корабите вече го чакат. Изглежда, Помпей смята да се разправи окончателно с пиратите именно в киликийски води.
— Тогава аз мисля — предложи Клодий — ние да свършим някоя и друга работа из киликийските води, преди да е дошъл Непот. Не мислиш ли?
— Как по-точно? — попита го съпругът на Клавдия. Той, изглежда, нямаше представа за способностите на Клодий да създава суматоха. Макар да забелязваше у шурея си доста недостатъци, Рекс ги отдаваше единствено на буйната му младост.
— Бих могъл да застана начело на някоя флотилия и да обявя война на пиратите от твое име.
— Ами…
— Е, хайде, де!
— Не виждам какво лошо би могло да има… — размишляваше Рекс.
— Моля те, остави ме да действам!
— Така да бъде. Но да не си посегнал на мирните жители!
— Няма. Обещавам — зарече се Клодий, който вече пресмяташе колко успешно ще компенсира откраднатото от арабите с плячката от арабските скривалища.
Само след осем дни Клодий, новоназначен за адмирал, отплава от пристанището на Тарс. Корабите, които командваше, не представляваха кой знае каква флотилия; наброяваха десет солидни и добре екипирани биреми — Метел Непот навярно нямаше да направи въпрос за тях, щом се появеше в града.
Това, което Клодий, не взе под внимание, бе, че метлата на Помпей вече толкова успешно е изчистила Западното Средиземноморие от пиратите, че каквито морски разбойници все още бяха на свобода, всички се бяха сврели по бреговете на Кипър и Киликия Трахея (западният край на провинцията, известен с големия брой пиратски свърталища из скалистите брегове). Пиратските сили в района далеч превъзхождаха десетте биреми. Клодий беше прекарал пет дни по море, когато ненадейно бе застигнат от внушителна пиратска армада. Корабите му бяха наобиколени и пленени. И пръв сред пленниците се оказа Публий Клодий, адмирал за няколко дни.
Отведоха го в пиратска база в Кипър, недалеч от Пафос, столица на острова и седалище на регента Птолемей, известен като Птолемей Кипърски. Разбира се, Клодий беше чувал разказите за пребиваването на Цезар при пиратите и смяташе поведението на видния си съгражданин за блестящо. Е, щом Цезар е могъл да го стори, значи и Клодий ще успее! Затова още от първия ден започна да обяснява най-тържествено на своите похитители, че цената на откупа му е не два таланта, както бяха пиратските разбирания за млади благородници в неговото положение, а десет. А пиратите, които знаеха за случая с Цезар много повече от него, обещаха, че ще поискат десет таланта.
— А кой трябва да ме откупи? — попита с властен глас Клодий.
— По тези води — Птолемей Кипърски — отговориха му.
Клодий се опитваше да подражава на Цезар, обикаляше пиратската база и се заканваше на всички как ще ги разпъне на кръст; но му липсваше внушителната физика на Цезар, затова самохвалството му пораждаше само усмивки. Цезар също беше срещал навремето само присмех, но Клодий не беше дотам сляп, та да не види, че дори след отмъщението на Цезар никой пират не би взел точно него насериозно. В крайна сметка пленникът смени тактиката си и се захвана с това, което най-добре можеше: започна да се среща повече с по-скромните хорица сред пиратите и да плете интриги срещу главатарите. И без съмнение би успял, ако пиратските главатари не бяха научили какви ги върши. В отговор разбойниците го хвърлиха в тъмница, където Клодий нямаше други слушатели, освен плъховете, решени на всичко, само и само да му изядат хляба.
Клодий беше похитен от пиратите в началото на секстил и петнайсетина дни по-късно беше хвърлен в тъмницата. Заедно с плъховете прекара на сянка три месеца. Когато най-после видя бял свят, беше не за друго, а защото Помпей заплашваше всеки момент да удари и тази пиратска банда и разбойниците по неволя се разбягаха. Клодий разбра, че като научил на колко пари сам се оценява никому неизвестният пленник, Птолемей Кипърски весело се засмял и пратил само два таланта — колкото му се полагало. Нито един сестерций в повече нямало да плати за някакъв си Публий Клодий.