При обикновени обстоятелства пиратите биха убили Клодий, но Помпей и Метел Непот бяха твърде близо, затова разбойниците не искаха да рискуват да получат смъртна присъда. Сред Помпеевите жертви се разнасяше мълвата, че плен не означава задължително разпъване на кръст, Помпей бил милостив. Затова когато пиратите се качиха на корабите си и отплаваха, Публий Клодий беше оставен на произвола на съдбата. Няколко дни по-късно в залива се отби една от флотилиите на Метел Непот; Публий Клодий беше спасен и можа да се върне в Тарс при Квинт Марций Рекс.
Първото, което стори, след като си взе гореща баня и похапна, както подобаваше, беше да допълни списъка на омразните люде: Катилина, Цицерон, Фабия, Лукул, арабите, а вече и Птолемей Кипърски. Рано или късно всички щяха да си платят — Клодий не мислеше колко време ще трябва да чака. Отмъщението представляваше такава наслада, че и на стари години пак щеше да го зарадва. Единственото, на което държеше, беше това отмъщение да се състои. И то щеше да се състои.
Завари Квинт Марций Рекс в лошо настроение, но не заради неблагополучието на Клодий. За Рекс провалът си беше само негов. Помпей и Метел Непот го бяха засенчили напълно, бяха му отвлекли всички кораби и го бяха оставили да бездейства в Тарс. Войната срещу пиратите беше свършила и плячката беше отишла другаде.
— Доколкото разбирам — злобееше Рекс пред Клодий, — след като обиколил цяла Римска Азия, щял да се яви лично в Киликия, за да се увери в бойната ни готовност. Така се изрази.
— Помпей или Метел Непот? — чудеше се Клодий.
— Помпей, разбира се! И при условие, че има по-висок империум от моя, дори на територията на собствената ми провинция, ще трябва да го придружавам навсякъде!
— Прекрасна перспектива.
— Перспектива, каквато не мога да приема! — зарече се Рекс. — Ето защо Помпей няма дори да ме завари в Киликия. При условие, че Тигран не може да се задържи югозападно от Ефрат, аз ще нахлуя в Сирия. Навремето Лукул постави своя марионетка на сирийския престол — Антиох Азиатик, както сам се нарече! Е, ще го видим този Антиох. Сирийските проблеми са от компетенцията на киликийския управител. Затова и самата Сирия ще стане част от Киликия.
— Може ли да дойда с теб? — попита Клодий.
— Не виждам защо да не може — усмихна се проконсулът. — В крайна сметка брат ти Апий създаде истински фурор, докато беше в Антиохия и чакаше царят да го приеме на аудиенция. Предполагам, че тамошните ще посрещнат с желание неговия малък брат.
Едва след пристигането на Квинт Марций Рекс в Антиохия Клодий придоби усещането, че поне за едно от отмъщенията, които имаше да извършва през дългия си живот, нямаше нужда да чака дълго. Рекс беше нарекъл своите действия „нашествие“, но така и не се стигна до сражение; Лукуловата марионетка Антиох Азиатик избяга мигновено, оставяйки на Рекс да наложи свой марионетен цар, някой си Филип. Още преди идването на римляните в Сирия царяха безредици, не на последно място заради десетките хиляди гърци, които Лукул беше освободил от Тигранокерта и които се завръщаха по родните си места. Но който се прибереше у дома, неизменно откриваше, че или в къщата му се е нанесъл някой арабин, или пък че някой друг арабин е поел занаята му и му е отнел хляба. Тигран беше прогонил арабите от пустинята и ги беше настанил по обезлюдените градове и села в Сирия, докато тамошните гърци трябваше да елинизират Армения. На Рекс му беше все едно кой какво притежава в Антиохия или в Зевгма, в Самосата или в Дамаск. Това обаче съвсем не беше без значение за Клодий, който мразеше арабите.
Клодий веднага се залови за работа. Обясняваше на Рекс що за подли твари са арабите, които са отнели хляба и жилищата на гърците, и същевременно посещаваше лично всеки по-знатен представител на ограбените гърци. Обикаляше и Антиохия, и Зевгма, и Самосата, и Дамаск. Нито един арабин не биваше да остане в цивилизована Сирия, заканваше се той. Да си вървят обратно в пустинята, да си гледат керваните!