— Публий Клодий, от знатната фамилия на Клавдиите Пулхери — нареждаше гласът, — с най-голямо желание бихме те убили, но си даваме сметка, че е невъзможно. Освен ако, веднъж на свобода, не пожелаеш сам отмъщение за това, което сега ще ти сторим… Ако потърсиш отмъщение, тогава ще знаем, че нищо не губим със смъртта ти и се кълна в боговете ни, че ще те убием. Затова постъпи мъдро и напусни Сирия веднага щом те освободим. Напусни Сирия и никога повече не помисляй да се върнеш.
— Какво… ще ми… направите? — едва успя да изрече Клодий. Едва ли щеше да се отърве с нещо по-малко от изтезания и бой с камшик.
— Какво ли, Публий Клодий? — забавляваше се похитителят му. — Ще те направим един от нас. Ще те превърнем в арабин.
Нечии ръце надигнаха края на туниката му (в Антиохия Клодий не носеше тога) и развързаха препаската, която всеки римлянин си слагаше, щом се разхожда вън от дома само по туника. Без да знае какво точно се случва с него, Клодий инстинктивно се дърпаше, но ръцете бяха много и накрая той се озова в легнало положение върху някаква хладна повърхност, с обездвижени ръце и крака.
— Не мърдай, Публий Клодий — продължаваше непознатият. — Нашият свещеник рядко се е сблъсквал с толкова голямо нещо като това тук, затова всичко трябва да мине лесно. Но ако продължаваш да се съпротивляваш, току-виж отрязал повече, отколкото иска.
Някой го сграбчи за пениса и силно го издърпа. Какво му правеха? В първия миг Клодий си помисли, че ще го кастрират, и закрещя с пълно гърло. Крещеше, пищеше, молеше, хленчеше. Къде ли се намираха, щом дори не смятаха за нужно да му запушат устата?
Не го кастрираха, нищо че изпитваше ужасна болка някъде на върха на пениса си.
— Ето — рече гласът, — какво добро момче! Вече си един от нас. Ако не си пъхаш оная работа в нечистотии, всичко ще зарасне бързо и лесно.
Вързаха му отново препаската, наместиха му туниката, след което Клодий изгуби съзнание. Не разбра дали са го ударили по главата, или сам е припаднал.
Събуди се в собствения си дом, в собственото си легло. Болеше го глава, но това не беше нищо в сравнение с болката, която го пронизваше в слабините. Едва тогава си спомни какво се е случило. Забрави всякаква болка, скочи от леглото и веднага прокара ръка под пениса си да се увери дали всичко си е на мястото. Всичко изглеждаше наред, само дето нещо странно лъщеше между засъхналите струйки съсирена кръв. Нещо, което обикновено виждаше в състояние на ерекция. Но дори и сега не разбираше точно какво са му направили. Беше чувал за нещо подобно, знаеше, че само евреите и египтяните го правят, но той не познаваше евреи или египтяни, та да ги е виждал. Когато осъзна сполетялата го беда, тихо заплака. Явно и арабите правят същото със себе си, защото го бяха превърнали в един от тях. Бяха го обрязали.
Публий Клодий се качи на следващия кораб за Тарс и се наслади на едно спокойно пътуване благодарение успехите на Помпей Велики срещу пиратите. От Тарс се прехвърли на кораб за Родос, от Родос — за Атина. Докато стигне Гърция, вече беше оздравял напълно и само докато уринираше, си спомняше за отмъщението на арабите. Беше есен, но Клодий изпревари бурите в Егейско море и пристигна в Атина навреме. Оттам пропътува разстоянието до Патра по суша, прехвърли се през морето до Тарент и си каза, че е на прага на дома. Той, обрязаният римлянин.
Пътуването на север по Апиевия път беше най-голямото изпитание, защото едва тогава си даде сметка колко добре са го наредили арабите. Докато беше жив, Клодий не биваше никому да покаже пениса си. Ако някой го видеше, целият град щеше да научи и всички щяха да му се присмиват; позорното петно беше толкова жестоко, че никога не би могъл да го изтрие от името си. Къде щеше да търси сексуална утеха, чудеше се той. Трябваше изобщо да забрави за плътските наслади. Никога повече нямаше да усети женски прегръдки, освен ако не си платеше за тях; но дори тогава тя не биваше да го познава, а и всичко трябваше да се случва на тъмно.
Клодий се прибра у дома в началото на февруари. Под дома се разбираше къщата, която големият му брат Апий притежаваше на Палатина благодарение на богатата си съпруга. Когато Клодий прекрачи прага, при вида му Апий се разплака: малкият Публий беше остарял и изглеждаше уморен от живота; най-малкият член на семейството вече беше зрял мъж, при това не му е било лесно да порасне. Естествено и Клодий си поплака, докато споделяше всичките си неволи и нещастия. След три години, прекарани на изток, той се връщаше по-беден, отколкото беше преди заминаването си. За да се прибере, беше взел пари назаем от Квинт Марций Рекс, който никак не се зарадва на безпаричието му и на внезапното му бягство от служба.