— А имах толкова много! — въздишаше Клодий. — Двеста хиляди в брой, диаманти, златни съдове, коне, които можех да продам по петдесет хиляди тук, в Рим… И всичко това е изгубено завинаги! Отнесено от шайка араби!
Големият му брат го потупа по рамото, сам смаян от размера на плячката: той не беше изкарал и половината от всичко това при своята служба при Лукул! Но, разбира се, Апий нищо не знаеше за близките отношения на Публий с фимбрианските центуриони, нито предполагаше как точно се е сдобил с богатствата си брат му. Самият Апий вече беше влязъл в сената и се радваше на уреден живот както в дома, така и в политиката. Лично го бяха препоръчали за квестор на Брундизий и Тарент, добро начало за човек, който преследва голяма кариера. Освен това се беше приготвил с чудесни новини и за малкия брат Публий. Щом се успокоеше, щеше да му я съобщи.
— Няма защо да се тревожиш за парите, скъпи братко — увещаваше го Апий Клавдий. — Дните на безпаричие свършиха веднъж завинаги!
— Така ли? Какво имаш предвид?
— Предложиха ми жена за теб. И то каква жена! Никога не съм смеел и да мечтая за подобна сватба, дори не бих погледнал в тази посока, освен ако Аполон не ме споходеше в сънищата ми. Но Аполон така и не ме споходи. Малки Публий, това е същинско чудо! Невероятно!
Клодий пребледня като мъртвец при щастливата вест, но Апий Клавдий го отдаде на радостно вълнение, не на смъртен ужас.
— Коя е тя? — едва промълви. — И защо точно мен?
— Фулвия! — извика победоносно Апий. — Фулвия! Наследницата на Гракхите и Фулвиите, дъщеря на Семпрония, единственото дете на Гай Гракх; Фулвия е правнучка на Корнелия, майката на Гракхите, братовчедка и на Емилиите, и на Корнелий Сципионите…
— Фулвия? Аз познавам ли я? — попита смаян Клодий.
— Е, сигурно не си я забелязал, но тя те знае — обясни Апий Клавдий. — От времето, когато съдеше весталките. Тогава е била десетгодишна. Сега е на осемнайсет.
— Богове! Семпрония и Фулвий Бамбалион са най-независимото семейство в Рим — отбеляза Клодий. — Могат да си изберат всекиго. Защо мен?
— Ще разбереш по-добре, когато се запознаеш с Фулвия — усмихваше се Апий Клавдий. — Тя не е случайно внучка на Гай Гракх! Цялата римска армия не може да принуди Фулвия да отстъпи от свое решение. Сама те е избрала.
— Кой ще наследи парите? — попита Клодий. Вече идваше на себе си. Дори започваше да се увещава, че все някак ще убеди тази божествена ябълка, която му падаше в скута, да си мълчи.
— Парите ги наследява Фулвия. Семейното състояние е по-голямо от това на Марк Крас.
— Но лекс Вокония забранява на жените да наследяват!
— Скъпи Публий, естествено, че Фулвия ще наследи всичко. Корнелий, майката на Гракхите, навремето издейства сенатско решение, Семпрония да не подлежи на клаузите на лекс Вокония. Семпрония и Фулвий Бамбалион издействаха подобно решение в полза на Фулвия. Защо мислиш, че Гай Корнелий, народният трибун, се опитваше толкова отчаяно да забрани на сената да освобождава граждани от законите? Най-сериозната причина беше именно желанието на Семпрония и Бамбалион дъщеря им да ги наследи.
— И кога е станало това? — Клодий нищо не разбираше.
— О, ти вече беше заминал, затова нищо не знаеш. Имал си друга работа, не си се вълнувал какво става в Рим. — Апий Клавдий грееше от щастие. — Законът мина преди две години.
— Значи Фулвия наследява всичко — заключи Клодий.
— Фулвия наследява всичко. А ти, скъпи братко, ще наследиш Фулвия.
Но дали наистина щеше да наследи Фулвия? На другата сутрин Публий Клодий внимателно огледа дали правилно му е нагласена тогата, среса се, провери дали се е обръснал, както трябва, и пое към дома на Семпрония и нейния съпруг. Въпросният съпруг беше последният представител на видния клан на Фулвиите, които навремето толкова горещо бяха подкрепили Гай Семпроний Гракх. Домът им, както Клодий установи, след като възрастният иконом го въведе в атрия, не беше много голям, нито кой знае колко красив или богато обзаведен. Дори не се намираше в най-богаташката част на Карина. Храмът на Телура (грозна антична постройка) закриваше гледката към Авентинския хълм, а само на две пресечки започваха многоетажните постройки на Есквилина.