— Ще опитам. Заради теб — зарече се Клодий и се усмихна леко иронично.
Фулвия се задави от вълнение. Но думите, които изрече, бяха доста неочаквани:
— Аз съм много ревнив човек, Публий Клодий, затова няма да бъда послушна съпруга. Само да си погледнал друга жена, ще ти извадя очите.
— Просто ще е невъзможно да погледна друга жена — успокои я той. Само с една реплика смени маската си на комик с тази на трагик. — Всъщност, Фулвия, може би ако споделя тайната си с теб, ти пък не би могла да погледнеш повече мен?
Това изобщо не я уплаши; напротив Фулвия нетърпеливо се приведе напред, сякаш очакваше да чуе най-великата тайна.
— Твоята тайна?
— Моята тайна. Много голяма тайна. Няма да искам от теб да ми даваш дума, защото има два типа жени. Едните ще дадат дума да не проговорят и след това ще разтръбят пред целия свят. Другите ще си замълчат, без да е нужно изобщо да се кълнат. Ти от кои жени си, Фулвия?
— Зависи — усмихна се бегло тя. — Мисля, че и от двата. Затова няма да се заричам за нищо. Но аз съм честен човек, Публий Клодий. Ако твоята тайна не те принизи в моите очи, ще я запазя за себе си. Ти си моят избраник, затова ще бъда честна с теб. Бих умряла заради теб.
— Не умирай заради мен, Фулвия, живей заради мен! — възкликна Клодий, който се влюбваше с бързината, с която планински поток би отнесъл коркова топка.
— Кажи ми! — настоя Фулвия, все едно се канеше да го ухапе.
— Случи се, докато бях със зет си Рекс в Сирия — започна да обяснява Клодий. — Бях отвлечен от арабите. Знаеш ли какво представляват арабите?
— Не.
— Народ, живеещ в азиатските пустини. Напоследък са си присвоили имотите и положението на гърците в Сирия, защото гърците от своя страна бяха преселени принудително от цар Тигран в Армения. Когато тези гърци се прибраха в родината си след разгрома на Тигран, намериха домовете си заети от чужди хора. Арабите контролираха цялата страна. Казах си, че това е ужасно, затова започнах да помагам на гърците да възстановят старите си права, което изискваше арабите да се върнат обратно в пустинята.
— Разбира се — кимна Фулвия. — Това е твоята природа, да се бориш за онеправданите.
— Това, което получих за награда — оплака се Клодий, — бе да бъда отвлечен от тези хора от пустинята и да бъда подложен на нещо, което никой римлянин не би допуснал — нещо толкова жалко и позорно, че ако се разбере, никога повече не бих могъл да живея в Рим.
Какво ли не мина през тъмносините очи, които внимателно го наблюдаваха. Личеше си, че прехвърля всички възможности.
— Какво толкова са могли да ти сторят? — чудеше се тя. — Не са те изнасилили, не е било содомия, нещо с животни… Това всеки би го разбрал и всеки би ти го простил.
— Откъде знаеш за содомия и за нещата с животни?
Фулвия го изгледа лукаво.
— Аз знам всичко, Публий Клодий.
— Е, не беше нито едно от тези. Просто ме обрязаха.
— Какво са те направили?
— Виждаш ли, че не знаеш всичко.
— Не и тази дума във всеки случай. Какво означава?
— Отрязаха ми препуциума.
— Кое са ти отрязали?
Клодий въздъхна.
— По-добре щеше да е за римските девици, ако не всички стенописи се съсредоточаваха около Приап. Мъжете не са непрекъснато в ерекция.
— Това го знам.
— Това, което не знаеш, е, че когато мъжете не са в ерекция, главичката на члена им се крие зад кожичка, която се нарича препуциум. — От притеснение по челото на Клодий бяха побили капки пот. — Някои хора си ги отрязват и по този начин оставят главичката си постоянно оголена. Евреите и египтяните го правят по традиция. Изглежда, че арабите също. И точно това сториха с мен. Превърнаха ме в чужденец.
Лицето на Фулвия на няколко пъти смени цвета си.
— Ох, мой бедни Клодий! — изрече тя със съжаление и прокара език по устните си. — Дай да видя!
При самата мисъл за това той изтръпна. Едва сега се увери, че обрязването не води до импотентност, съдба, на която се чувстваше обречен, след като от Антиохия до Рим членът му не беше помръднал нито веднъж. Освен това се убеждаваше, че все пак страда от известни предразсъдъци.