— Не, не можеш да гледаш!
Но Фулвия вече беше коленичила пред стола му и повдигаше тогата му. Накрая махна с ръка към бронзовата лампа, изобразяваща легендарния Приап с легендарната му ерекция.
— Точно като него изглеждаш — изкикоти се Фулвия. — Искам да го видя насочен надолу, не нагоре!
Клодий скочи от стола и оправи дрехите си. Гледаше уплашено към вратата да не би Семпрония да се върне. Но майката така и не се показваше, а очевидно никой в къщата не държеше да види как дъщерята оглежда бъдещите си придобивки.
— За да го видиш надолу, трябва да се омъжиш за мен — каза той.
— О, мили Публий Клодий, разбира се, че ще се омъжа за теб! — изправи се пъргаво Фулвия. — Ще запазя тайната ти. Пък и ако наистина е такъв позор, ти никога не би погледнал друга жена, нали?
— Аз съм изцяло твой — призна си Публий Клодий и преглътна сълзите. — Обожавам те, Фулвия! Боготворя земята, по която стъпваш!
Клодий и Фулвия се ожениха в края на квинктил след последните избори. Изборите бяха изпълнени с изненади, като се започне с опита на Катилина да се кандидатира задочно — ин абсенция — за консулската длъжност. Но макар завръщането на Катилина от провинцията, която управляваше, да се отлагаше, мнозина други жители на Римска Африка се бяха постарали да бъдат в Рим много преди изборите. Изглеждаше, и то без никакво съмнение, че управлението на Африка от страна на Катилина ще се запомни само с ужасяващата корупция. Африканските откупвачи и прекупвачи, които бяха дошли да се оплакват в Рим, не криеха намерението си да подведат Катилина под отговорност още щом кракът му стъпи на римска земя. Затова консулът, който отговаряше за произвеждането на изборите, Волкаций Тул, деликатно беше отказал да приеме задочната кандидатура на Катилина с обяснението, че го очаква съдебен процес.
Тогава избухна още по-жесток скандал. Успелите на изборите кандидати за следващата година, Публий Корнелий Сула и неговият скъп приятел Публий Автроний, бяха уличени в подкупи. Според изискванията на лекс Калпурния, прокаран наскоро от Гай Пизон, обвиненията в подкуп бяха като пробит съд: водата можеше отвсякъде да изтече. Доказателствата срещу Публий Сула и Автроний обаче бяха толкова неопровержими, че дори законодателството не можеше да ги спаси. Затова обвиняемите пледираха за смекчаващи вината обстоятелства и предложиха да сключат сделка с действащите консули и избраните на тяхно място консули за другата година, Луций Аврелий Кота и Луций Манлий Торкват. В резултат от този хитър ход обвиненията срещу двамата бяха свалени срещу глоби в полза на държавата и публична клетва на двамата, че няма да се кандидатират никога повече за обществена длъжност. Това, че двамата мошеници успяха да се отърват толкова леко, се дължеше отново на Гай-Пизоновия закон, който разрешаваше подобни пазарлъци. Луций Кота, който настояваше за процес, излезе ядосан, когато тримата му колеги гласуваха обвиняемите да запазят гражданството си. Не само това, ами им позволиха да останат в Рим и да задържат големия дял от имуществото си.
Всичко това, разбира се, малко вълнуваше Публий Клодий, чиято единствена цел, както и осем години по-рано, бе да осъди Катилина. След като най-после имаше възможност да си отмъсти, Клодий хвърли доста усилия и накрая убеди африканските ищци да му поръчат обвинението на Катилина. Прекрасно, прекрасно! Грешките на Катилина съвпадаха по време със сватбата му с най-възбуждащото момиче на света! Един след друг над главата му се сипеха даровете на съдбата, не на последно място, защото Фулвия се оказа горещ поддръжник и усърден помощник. Повечето римляни биха предпочели да имат за съпруги скромни жени, които си стоят вкъщи, но Клодий не разсъждаваше така.
В началото трескаво събираше доказателства и свидетели. За негово съжаление делото срещу Катилина беше едно от онези, при които нищо не се случваше бързо, нито се събираха лесно доказателства, нито свидетелите лесно се уговаряха. Пътуването до Утика и Хадрумет отне два месеца, а делото изискваше Клодий още няколко пъти да отиде до Африка. Той се задъхваше от ярост, но пък Фулвия знаеше как да го успокои: „Помисли малко, скъпи Публий. Защо ние самите да не протакаме това дело? Ако процесът не свърши до идния квинктил, тогава Катилина не може да се кандидатира за консул и за следващата година, нали?“
Клодий веднага съзря логиката на подобен съвет и оттам нататък забави крачка. Щеше да докаже вината на Катилина, но той дори за това трябваше да чака! Гениално!