Така му остана повече време да мисли за Лукул, чиято кариера завършваше с истинска катастрофа. Според клаузите на лекс Манилия Помпей отнемаше на Лукул върховното командване във войната срещу Митридат и Тигран и вече беше встъпил в правата си. Двамата с Лукул се бяха срещнали очи в очи в Данала, една затънтена крепост в Галатия, и се бяха скарали толкова жестоко, че Помпей (който дотогава не искаше да налага волята си на Лукул само защото има по-висок империум) издаде указ, обявяващ всяко негово действие за противозаконно. Най-накрая му забрани да стъпва на азиатска земя. В крайна сметка Помпей записа в своите легиони фимбрианците. Макар най-сетне да бяха свободни да се приберат в родината, фимбрианците си дадоха сметка, че не им се напуска Азия. Щяха да се радват да служат в легионите на Помпей Велики.
След като беше прогонен от изтока при подобни унизителни обстоятелства, Лукул се завърна незабавно в Рим и се установи на Марсово поле, за да изчака триумфа, с който беше сигурен, че сенатът ще го удостои. Но Помпеевият човек сред народните трибуни, собственият му племенник Гай Мемий, заяви на сенаторите, че ако само посмеят да обсъдят въпроса, той ще прокара контразаконопроект в плебейското събрание. Сенатът, обясняваше Мемий, нямал право да раздава подобни награди. Катул, Хортензий и останалите добри люде се бориха със зъби и нокти за Лукул, но така и не получиха силна подкрепа. Повечето сенатори смятаха, че правото им да удостояват хора с триумф струва повече, отколкото конкретните искания на Лукул.
Лукул не желаеше да се примири. Колкото пъти сенатът се събираше на заседание, толкова пъти той изпращани писма с искане за триумф. Любимият му брат Варон Лукул си имаше проблеми с Мемий, задето трибунът се опитваше да го осъди за злоупотреби, извършени преди години. От което можеше да се направи изводът, че Помпей се е превърнал в опасен враг за двамата Лукули, а следователно за добрите люде изобщо. Когато двамата се бяха срещнали в Данала, Лукул го обвинил, че иска да му отнеме лаврите от една война, която в крайна сметка той, Лукул, бил спечелил. За Помпей това беше смъртна обида. Колкото до добрите люде, те продължаваха да се съпротивляват на специалните поръчения, които Помпей получаваше.
Можеше да се очаква, че Лукуловата съпруга, Клодила, ще го посети в скъпата му вила на Пинциевия хълм извън границите на Померия, но тя не го стори. Беше навършила двайсет и пет и принадлежеше към най-видните дами в римското общество. Разполагаше с богатствата на Лукул и единствено големият й брат Апий си позволяваше да й държи сметка за деянията й. Клодила имаше много любовници и лоша репутация.
Два месеца след завръщането на Лукул Публий Клодий и Фулвия посетиха Клодила, далеч не с цел да я помиряват с мъжа й. Вместо това (за огромно удоволствие на любопитната Фулвия) Клодий разправи на сестра си какво е наговорил на Лукул в Низиб. Как той, Клодия и Клодила лягали заедно още от малки. На сестра му това се стори доста забавно.
— Държиш ли да се върне при теб? — попита я той.
— Кой, Лукул ли? — Тъмните очи на сестра му се разшириха от удивление. — Не, изобщо не искам да се връща! Той е старец. Беше старец още преди десет години, когато се оженихме… трябваше да се тъпче с испанска муха, за да си го размърда!
— Тогава защо не го посетиш на Пинция, за да му съобщиш, че искаш развод? — предложи Клодий. — Ако искаш да си отмъщаваш, най-добре потвърди каквото аз му разправях в Низиб. Той може да разпространи историята публично, а от това и ти ще си изпатиш. Аз самият съм готов да приема скандала, Клодия — също. Но и двамата ще те разберем, ако ти не пожелаеш.
— Аз да не пожелая? — отвърна Клодила. — Та аз направо ще се радвам! Нека говори каквото си ще! Достатъчно е просто да отречем, ще се разплачем и ще се закълнем в своята невинност. Хората няма да ми повярват. Всички знаят какви са отношенията ви с Лукул. Тези, които са на негова страна, ще повярват на неговите твърдения. Онези по средата няма да знаят как да реагират. Хората на наша страна, като брат ни Апий например, ще ни сметнат за невинни жертви на жестока обида.
— Тогава побързай ти да поискаш развод — подкани я Клодий. — По този начин, дори той да поиска сам развод, не може да ти откаже съществен дял от семейното имущество. Ти нямаш зестра, на която да разчиташ.
— Прав си — отвърна сестра му.
— Пък и винаги ще можеш пак да се омъжиш — напомни й Фулвия.