Мургавото лице на зълва й се изкриви в злобна гримаса.
— Не и аз! — закани се. — Един съпруг ми е достатъчен! Благодаря, но искам сама да си управлявам живота! Докато Лукул беше на изток, можах да си поживея, освен това вече съм си заделила достатъчно от богатствата му. Но идеята аз първа да поискам развод ми харесва. Брат ни Апий ще уреди споразумение, което да ме осигури за цял живот.
Фулвия се усмихна победоносно.
— Така цял Рим ще разбере коя си!
Цял Рим разбра коя е Клодила. Макар тя първа да поиска развод, Лукул се разведе повторно, след като нареди на един от по-видните си клиенти да изчете от рострата на Форума мнението му по въпроса. Мотивите на Лукул, четеше човекът, не били само многобройните изневери на Клодила по време на неговото отсъствие; тя била поддържала кръвосмесителни връзки с брат си Публий Клодий и сестра си Клодия.
Естествено повечето хора бяха склонни да му повярват, най-вече защото клюката беше достатъчно ужасяваща, а и защото Клавдиите бяха толкова забележителна фамилия — лукави, непредсказуеми и склонни на всякакви грехове. Такива си бяха от поколения! Патриции…
Бедният Апий Клавдий беше потресен, но не виждаше смисъл да вдига повече шум. Единствената му реакция беше да стои предизвикателно на Форума и да внушава на минувачите, че последното, за което мисли, е кръвосмешението в семейството му. Хората разбираха намека. Рекс беше останал на изток в качеството на висш Помпеев легат, а жена му Клавдия възприе поведение подобно на това на Апий. Колкото до втория брат, Гай Клавдий, той беше доста глупав и загубен за един Клавдий, така че никой на Форума не го смяташе за достойна жертва. За щастие съпругът на Клодия, Метел Целер, също беше по онова време на изток, както и брат му Метел Непот. Те щяха да се чувстват далеч по-неловко и трябваше да отговарят на трудни въпроси. Ето защо тримата прелюбодейци можеха да си позволят невинни погледи и възмутени гримаси, а след това да се смеят до припадък в отсъствието на трети лица. Какъв изящен скандал!
Последната дума обаче принадлежеше на Цицерон.
— Кръвосмешението — рече замислено той пред тълпата на Форума — е игра, която цялото семейство играе.
В крайна сметка Клодий щеше да съжалява за своята нетактичност. Когато най-после дойде ред на процеса срещу Катилина, повечето от съдебните заседатели бяха изпълнени с предубеждения към обвинителя, а това повлия на присъдата. Битката пред трибунала беше жестока и безмилостна и Клодий храбро се сражаваше; беше взел насериозно съвета на Цицерон да не показва злобата и личното си отношения към противника и излагаше аргументите си доста сполучливо. Това, че изгуби делото, а Катилина отново се измъкна, не се дължеше дори на подкуп. Клодий вече беше помъдрял и знаеше, че няма смисъл да обвинява съда в продажност само защото е оправдал обвиняемия. Всичко се дължеше, разсъждаваше той, на лошия късмет при жребия за съдебни заседатели, както и на блестящата защита.
— Ти се справи добре, Клодий — рече му по-късно Цезар. — Не е твоя вината, че изгуби. Заседателите бяха толкова консервативни, че в сравнение с тях Катул е истински радикал. Не можеше да спечелиш при условие, че начело на защитата стои Торкват, особено след слуховете, че Катилина планувал убийството му миналата Нова година. Да защитава лично Катилина, беше знак от страна на Торкват, че не иска да вярва на слухове, затова и съдът възприе подобна позиция. Но дори при тези обстоятелства ти се справи добре.
Публий Клодий харесваше Цезар, защото усещаше у него бунтарски дух. Освен това му завиждаше за способността да се владее — качеството, което Клодий не притежаваше. Когато съдът се произнесе по делото, му идеше да закрещи от мъка. Но тогава забеляза Цезар и Цицерон сред зрителите и се сдържа. Щеше да си отмъсти, но не сега. Ако сега Клодий покажеше, че е изгубил, Катилина само щеше да спечели.
— Поне стана твърде късно да се кандидатира за консул — въздъхна Клодий пред Цезар. — Това си е донякъде победа.
— Да, ще трябва да почака още една година.
Двамата вървяха по Вия Сакра в посока на странноприемницата на ъгъла с Клив Орбий. Точно пред тях се издигаше внушителната арка на Фабий Алоброгик. Цезар се прибираше към къщи, а Клодий се беше запътил към странноприемницата, където се бяха настанили африканските му клиенти.
— Запознах се с един твой приятел в Тигранокерта — подхвърли Клодий.