— Кой?
— Един центурион на име Марк Силий.
— Силий ли казваш? Силий от Митилена? Фимбрианецът?
— Същият. Той има много високо мнение за теб.
— И аз за него. Добър човек. Ако не друго, то поне може да се прибере у дома.
— Изглежда няма такива намерения. Наскоро получих писмо от него, писано е от Галатия. Фимбрианците са решили да се запишат в легионите на Помпей.
— Очаквах така да стане. Тези закоравели войници хем плачат за родината, хем забравят и дом, и всичко, щом ги очаква интересен поход. — Цезар протегна ръка и се усмихна. — Аве, Публий Клодий. Ще следя с интерес бъдещата ти кариера.
Клодий застана за миг пред вратата на странноприемницата. Когато най-после влезе, все едно се беше превърнал в надзорник на училище: почтен, възпитан, неподкупен.
3
От януари 65 г. пр.Хр. до квинктил 63 г. пр.Хр.
Марк Лициний Крас вече беше толкова богат, че се беше сдобил с втори когномен: Дивес, което ще рече „баснословно богат“. Заедно с Квинт Лутаций Катул беше избран за цензор, затова в успешната му кариера не липсваше нищо, освен някоя забележителна военна операция. Е, навремето беше разгромил Спартак, затова му бяха отредили и овация, но шест месеца на бойното поле, при това срещу гладиатор, в чиято армия се сражават избягали роби, не придаваха кой знае какъв блясък на победата. Това, за което Крас копнееше, беше успех, съпоставим с подвизите на Помпей Велики — такъв велик успех, че да го нарекат спасител на родината. Не можеше да се примири, че някакво парвеню го е засенчило!
Освен това Катул се оказа доста недружелюбен колега. Крас така и не можеше да разбере защо. Нито един Лициний Крас не е бивал обвинявал в демагогия или политически радикализъм, за какво толкова му се сърдеше Катул?
— Заради парите ти — обясни Цезар. — Катул стои начело на добрите люде, затова не може да се примири с търговската дейност, разгръщана от сенатори. Щеше му се сега да бъде с друг цензор и двамата заедно да те подхванат. Но след като точно ти му се падна колега, не може да те разследва, нали?
— Само би си изгубил времето, дори да можеше! — възмути се Крас. — Аз не правя нищо, което половината сенатори да не вършат! Доходите ми са от недвижима собственост, което е в правата на всеки сенатор! Признавам, че имам дялове в търговски дружества, но никъде не участвам в управителните тела, затова нямам глас при определяне дейността на дружеството. Аз съм чисто и просто източник на капитал. Никой в нищо не може да ме упрекне!
— Аз го разбирам — отвърна Цезар. — Разбира го и твоят любим Катул. Нека повторя: мрази те заради парите ти. Старият Катул цял живот се труди да построи храма на Юпитер, и колкото и пари да спечели, всяка излишна сестерция отива задължително за строежа. Докато ти трупаш пари и никой не те закача. Катул ти завижда.
— Нека завижда на хора, които наистина го заслужават! — тросна се Крас.
Откакто бе слязъл от консулската власт, споделяна преди години с Помпей, той се беше заловил с нов тип дейност. Това беше производството на оръжия и снаряжения за римските легиони, съсредоточено в множество занаятчийски центрове на север от река Пад, в Италийска Галия. Крас беше насочен към тази дейност от стария си приятел Луций Калпурний Пизон, който по време на Съюзническата война се беше грижил за въоръжаването на римската войска. Луций Пизон беше оценил възможностите на тази нова производствена дейност, зае се с нея и успя да натрупа големи пари. Така или иначе личните му връзки го теглеха към Италийска Галия, защото майка му Калвенция беше родом оттам. Когато Луций Пизон умря, инвестициите бяха продължени от сина му, Луций Пизон Младши, който продължи и приятелските отношения с Марк Крас. Крас най-сетне се увери в ползата от това да притежаваш цели селища, посветили се на производството на ризници, мечове, копия, шлемове, ножове.
В качеството си на цензор Крас имаше възможност да подпомогне приятеля си Луций Калпурний Пизон, както и младия Квинт Сервилий Цепион Брут, наследник на занаятчийските градчета Фелтрия, Кардиан и Белун. Италийска Галия, включително земите на север от Пад, бяха римско владение от толкова години, че повечето от така наречените гали отдавна се бяха смесили с римляни и италийци, но не се бяха освободили от неприязънта си към Рим. Три години по-рано в района имаше размирици, потушени след изненадващото посещение на Цезар в провинцията. Откакто беше станал цензор, Крас си даваше сметка, че дължи нещо на тези хора. Трябваше да впише и техните имена в списъците с римските граждани; така щеше да помогне на Луций Пизон и Цепион Брут, а най-вече на себе си, защото щеше да си спечели огромна клиентела оттатък Пад. Всички на юг от Пад се ползваха с римско гражданство, не беше честно да се отказва подобна привилегия на хора само защото са се оказали от другата страна на реката.