Първият лагер е на юг, в покрайнините на Саарбрюкен, в едно красиво провинциално имение, изоставено от предишните му собственици. Определението изоставено обаче, както по-късно щеше да осъзнае Аня, не беше свързано с апатия или леност, както тогава си го обясняваше. Принудително опразнено би било по-точно; собствениците били евреи, а нюрнбергските закони вече са в сила. Но по това време тя можеше да проумее само едно обяснение: собствениците са ненадеждни длъжници, емигрирали в Америка. Защо да гледа зъбите на харизан кон? Земята около имението е собственост на няколко проспериращи местни стопани, наследници на крепостните селяни, които още от древни времена са орали тази земя. Колко е напреднала Германия оттогава! Рано всяка сутрин Райнер и момчетата се отправят към някое от стопанствата да помагат със земеделската работа. В края на лятото и през есента трябва да се трудят усилено, а през зимата — не чак толкова.
Вечер, точно като момчетата от любимата на всички приказка, те се връщат в лагера, където Аня, тяхната Снежанка, е приготвила обилна вечеря и пудинг за десерт. Те се хранят заедно на една дълга маса, след това помагат с разчистването и се събират да се повеселят: пеят песни, разказват истории и играят различни игри.
Огромната къща е не просто красива, прекрасна е — с тези стаи с високи тавани, с позлатените отливки, с изящните фрески с гръцки богове и херувими, стиснали устни в тържествени гримаси. Всяка сутрин, щом се събуди, Аня може да излезе на балкона на собствената си спалня и да се радва на околността: на красивата ливада с избуяли треви, на овошките, обсипани с нежен цвят, на тенискорта („Представяш ли си?!“) и дори на внушителната зеленчукова градина, която сама беше засадила. Да, много работа има, но тя носи такова удовлетворение! Аня откри, че има дарбата да кара земята да ражда едри ягоди, да отглежда пищни ревени с плътни тъмнозелени листа и яки червени стволове, че нейните бобови и грахови насаждения се издигат високо и дават обилна реколта. В дома на Форцман тя никога не беше отглеждала посеви, там имаше само един мижав парцел, засаден с картофи и цариградско грозде, но той беше поверен на грижите на фрау Рихтер. Аня започва да обиква агрономията и да я цени наравно с физическия труд. Райнер ѝ позволява да определя какъв да е режимът за физическите упражнения на момчетата. Тя ги окуражава да участват в състезания по скок на височина, спринт и дори бягане с препятствия, които тя организира благодарение на опита си с любимите ѝ отборни упражнения.
А момчетата са мили, със свежи млади лица и са по-млади, отколкото си представяше отначало — само на дванайсет и тринайсет години. Съвсем в началото на периода на съзряването си. Милите те, как само се вълнуват, че са ги измъкнали от родните им домове и градове, и най-вече от скучните предмети в училище: от латинския, аритметиката, литературата и географията.
В топлите вечери тя и Райнер качват децата на каруцата за сено и ги водят до близкото езеро със студените черни води, които отразяват хълмовете и небето. Момчетата се състезават да плуват до понтона и после се бутат във водата. Най-силните, най-големите момчета винаги успяват да спечелят титлата „крал“. А Аня лежи на одеялото в тревата на брега и наблюдава грубичките им шеги. Понякога Райнер отива с плуване при тях и се включва в боричкането, но неговото тяло е бледо и жилаво, така различно е от техните — по-зряло, но и по-ъгловато, доста по-кораво, изпълнено с решителност и нашарено от фини тъмни косъмчета.
Физическият аспект на брака им обаче не ѝ носи особено удоволствие, но Аня търпи. А и Райнер не е най-пламенният любовник. Само понякога се обръща към нея, в тъмното, действа бързо и без въведение. Миг по-късно любовният им акт приключва и повече нито един от двамата не говори за това.
В събота вечер Райнер пали голям огън и момчетата пеят и си устройват състезания: кой бяга най-бързо, кой скача най-високо, кой най-дълго се задържа на „куц крак“. Райнер е в стихията си, обграден от толкова много младежи, които му се възхищават и разчитат на насоките, които им дава.
Някъде далеч в бъдещето дъщерята на Аня ще изпраща сина си на американски летен лагер.
— Нищо особено, ще стрелят с лък, ще играят футбол, ще ходят за риба, ще нощуват в палатки, ще се учат да бъдат добри граждани, добри приятели, би трябвало да се превърнат в уверени млади мъже — ще каже тя на Аня. Но ще изрече думите с малко кисела физиономия, защото ще ѝ се струва малко смешно това.