Следващата седмица Райнер трябва да изпрати момчетата до железопътната гара и оттам да се яви във военното поделение. На сутринта, когато трябва да замине, той се извърта и става от леглото, без дори за миг да спре, да я погледне. Никога не е демонстрирал пред възпитаниците си топли чувства към жена си и не изневерява на този принцип дори и сега. „Грижи се за себе си“, казва той и кимва. И така, Аня остава сама и трябва да събере багажа и да намери нов дом за синовете им и за себе си. Не след дълго те тримата са вече във влака и пътуват към Дортмунд, където леля ѝ Гудрун се е съгласила да ги приюти.
Пътуването е дълго. Кралските военновъздушни сили са бомбардирали линията и те трябва с часове да седят в септемврийската жега и да чакат да ги поправят. Четиригодишният Волфганг е болен от скарлатина. Цялото му тяло е горещо като тухла от пещта.
— Това момче трябва да пие повече вода — казва състрадателно един възрастен мъж, когато минава покрай тях по перона на гарата във Франкфурт. След него върви съпругата му, облечена в тежко палто и стиснала няколко куфара. Евреи са, разбира Аня, като вижда жълтите звезди на реверите им. Тези звезди са ново изискване и Аня за пръв път вижда такива. И като се замисли, за пръв път от много отдавна вижда и евреи. Изненадана е от добротата на този човек. Тъй като не е общувала с такива хора отдавна, нейната представа за евреите се е уеднаквила с това, което се вижда по нацистките плакати: нечестивци с орлови носове. Но този мъж и съпругата му изглеждат съвсем обикновени и много натъжени. Тя благодари на мъжа и в съзнанието ѝ отново изниква образът на Ото Шмелц — нейния приятел, с когото си играеше като дете. Къде ли е сега?
Животът в Дортмунд не е така безгрижен както в провинцията. Леля Гудрун зяпва от възмущение, когато види Волфганг да удря с линията кокалчетата на Анселм или когато тътри крака по пода, или когато забравя да каже „благодаря“ и — не дай боже — когато случайно счупи някоя чиния. Бомбардировките са чести и непредвидими — понякога не спират по цяла седмица, друг път и цял месец може да няма. Свикват да скачат от леглата и в просъница да слизат по стълбите към мазето.
Анселм тръгва на училище, а Аня и Волфганг остават в къщата с леля Гудрун, нейния остър език и демонстративните ѝ изтерзани въздишки. Изхранват се с варено зеле и картофи и се завиват с тънки одеяла, които са си донесли от лагера, сгушени един в друг, за да се топлят. По калпавото „Народно радио“ на Гудрун Гьобелс и Хитлер говорят за успехите на Германия на Източния фронт, но версиите, които се чуват по улиците, са по-различни. Германската армия мръзне и битките са кървави. За всеки убит руски войник още двама изскачат да го заместят. Има и по-мрачни слухове: че в гетата, където са изпратени полските евреи, хората умират от глад и болести; че есесовците и местните поляци избиват цели еврейски села; че Вермахтът разстрелва руските военнопленници, а и по-лошо, затварят ги в лагерите да измират от глад. Аня би искала да се опита да прихване някоя от чуждите радиостанции, но няма свой апарат, а и да се опита, Гудрун веднага ще я докладва. Райнер праща кратки, неясни писма: ботушите му са прокъсани, постоянно засядат в някое малко руско градче и чакат нареждания, някакъв мъж от неговата част бил родом от Аплербек. Но за важните неща — какво прави или как се чувства — може само да гадае.
Един ден, след близо година в Дортмунд, Аня минава покрай щаба на местната благотворителна организация на Нацистката партия и вижда знак, че раздават одеяла, палта, топли дрехи и други необходими вещи. За момент се колебае — все пак тя и момчетата не са чак толкова изпаднали, че да разчитат на благотворителност — но вижда как няколко добре облечени жени се нареждат пред нея. Столовата вътре е преустроена и сега прилича на магазин: вътре има цели купчини стоки, приготвени за повторна употреба, подредени по вид и размер: топли вълнени палта и пуловери, пухени завивки, възглавници, кожени ботуши. Доброволци раздават купони на чакащите: две палта за семейство, два артикула от спалното бельо, обувки за всички. Какъв късмет! Слава богу, дошла е достатъчно рано и има голям избор. Намира за Анселм чудесно бежово вълнено палто със сребърни копчета (много по-фино от всички дрехи, които някога е имал), за Гудрун — плътна зелена вълнена пелерина, две пухени завивки и практични обувки за всички. Въпросът откъде са взети всички тези неща, дори не ѝ минава през ума, докато не стига до отчетния пункт на изхода. Там друг доброволец удря печат на описа на артикулите, които е взела; на него пише: Преразпределени.