И под всички тези неща намери книжата: формулярите, които Мариане ѝ беше помогнала да попълни като „Опфер“, тетрадките на Мартин от училище, свидетелството ѝ за брак, написано със стегнат, нечетлив нацистки почерк, и само като го видя, Бената потръпна от ужас. Мина ѝ през ума да изгори документа. А после се появи и кутията за обувки с писмата от Франц, завързана с красива червено-бяла панделка. Тя сама беше завързала възела на панделката и си беше представяла как препрочитат писмата заедно с Франц, когато един ден остареят. Сега ѝ беше трудно дори да ги гледа. Но щом отмести капака, нещо друго привлече погледа ѝ. Дълъг, по-тънък плик, минал през доста ръце, леко пожълтял.
На плика с познатия елегантен почерк беше написано: За съпругата ми, Бената Фледерман. Кръвта нахлу в главата ѝ, а после за миг се източи и тя за малко не припадна. Това беше писмото на Кони. Същото писмо, което Мариане ѝ беше дала преди толкова години. Същото писмо, което Бената така и не отвори. Съвсем беше забравила, че изобщо съществува.
От долния етаж Бената чуваше разговора на Лоте и Гепхарт, пискливите трели на гласа на сестра си и нахалното басово грухтене на съпруга ѝ. Дъждовни капки почукваха по полегатия покрив. Бената взе боязливо писмото, като че очакваше то да се изпари, щом го докосне.
Как така го беше забравила?
Та това беше невъобразимо. Що за жена може да забрави, че има писмо от мъртвия си съпруг? Защо никога не го беше прочела? Отначало беше твърде ядосана. Така си е. Но после… после просто го беше оставила да се изплъзне от паметта ѝ. Изведнъж ужасно се засрами.
Бената отвори плика. Писмото не беше дълго. И все пак, в първия момент очите ѝ сякаш отказваха да разпознаят думите, които плуваха и се мятаха по страницата. Но малко по малко всички те се върнаха по местата си.
Бената, мила моя — бяха първите му думи и Бената като че ли ги чу, изречени с гласа на Кони. Толкова много години минаха, откакто за последно беше чула този глас.
Ако четеш тези редове, значи заговорът, на който посветих живота си, се е провалил и Хитлер все още е на власт, а аз съм мъртъв.
Бената сякаш видя как онзи свят отново я обгражда: жилището в Берлин, Мартин, който играе със стъклени топчета на пода. Нестихващата самота и гневът. Воят на сирените за въздушно нападение.
В такъв случай извинявай, загдето забих това острие помежду ни напразно. За това съжалявам най-много.
Никога не съм имал намерение да пазя тайни от теб, любов моя. Исках само да те предпазя. Колкото по-малко знаеше, толкова по-безопасно би било за теб. Не можех да позволя ти да носиш отговорност за моите действия. Та аз дори не зная дали ги одобряваш. Нашата любов е съвсем отделна от събитията по света и политиката. Нашата любов винаги е била като отделна, наша държава.
Бената, наранявал съм те по най-различни начини и съжалявам. Не бях съпругът, за когото мечтаеше. Бях глупав. Бях себичен. Случвало се е понякога да действам, воден само от собствените си интереси или от интересите на страната. Но винаги съм вярвал, че бъдещето ни, на всеки един от нас, е пропито с бъдещето на Германия. Ако аз, като човешко същество, не насоча действията си против Хитлер, не бих могъл да се помиря със себе си. Ако ние, германците, сами не изтръгнем демона от душите си, той никога няма да излезе оттам.
Скъпа моя, пиша всичко това, защото искам да ти обясня, ако изобщо ти е нужно обяснение.
Но това, което най-силно искам да ти кажа, е, че винаги съм те обичал, от момента, когато те видях в деня на Аншлуса при воденицата, в онази малка строга униформа. И никога не съм преставал. Дори и сега, когато четеш тези редове. Бъди щастлива. Грижи се за сина ни. Отгледай го, научи го да се радва на щастието като теб. А аз ще бъда с вас.
Бената остави писмото. Кони… нейният скъп Кони, с когото дори не се сбогува. Когото беше мразила, беше го мразила истински, толкова дълго време. Но той винаги е бил силен. Той изживя живота си в света на големите идеали, на универсалното добро и зло. Възгледите му достигаха далеч отвъд границите на собствения му живот. А тя винаги е била като малката мишка, която не вижда по-далеч от собствения си нос, препъва се в камъчета и коренища, но е в пълно неведение за задаващата се буря.