И тъкмо в разгара на този приятен унес се появи Мариане.
Беше застанала на вратата на мърлявата бирария, наметнала на раменете си топъл домашен шал, а очите ѝ шареха навсякъде и търсеха Бената. За миг погледите им се срещнаха и в очите на Мариане така видимо лъсна изненада, дори стъписване, че остър спазъм разтърси Бената. Никой мост не би могъл да свърже тези два свята: подреденото съществуване на Мариане и жизнерадостната, пиянска безотговорност на тези момчета. И Бената извърна очи. Но това не беше съзнателно взето решение, а по-скоро инстинкт. Тя отметна глава назад и изопна шия — много добре знаеше, че този жест е проява на разпуснатост, подканваща при това. Разсмя се силно, без задръжки. А с ъгълчето на окото си видя как Мариане се поколеба за момент, сякаш се канеше да нахълта вътре.
Но не го направи. В следващия миг вече я нямаше.
Бената усети леко разочарование, но и облекчение.
Момчето сложи ръка на коляното ѝ и я плъзна нагоре към хълбока. От допира на роклята усети колко е загрубяла кожата ѝ. Но какво пък? Бената сложи ръка на рамото му. Ето че вече беше малоумната курва, за каквато Мариане винаги я е смятала. Просто едно глупаво момиче. Вратата на бирарията, където беше застанала Мариане, нейната приятелка, с която бяха делили и дома, и родителството дори, сега зееше празна, като черна дупка.
Това, което се случи горе в нейната таванска стая, беше бързо и мъгляво. Бената сякаш се рееше над себе си и наблюдаваше отгоре: потните ръце на гърдите ѝ, дъхът на вурстчета, който се носеше от момчето, топлата, изненадващо гладка кожа на корема му, твърдостта и силата на бедрата му. Не го биваше много. А най-много я изненада това, че под дясното му коляно имаше протеза — твърда, обла дървена сопа, която усети да се търка в крака ѝ дори през панталоните му: не беше ги свалил нацяло, само до коленете. Дали само си беше въобразила? Посегна да я попипа, но той избута ръката ѝ. И тя го остави да довърши, без да знае със сигурност.
Чак когато той заспа, изпълнен с благодарност, отпуснал ръка върху гърдите ѝ, и вече леко похъркваше, Бената избута внимателно крачола на панталона му нагоре и с ходилото си усети допира на гладка дървена повърхност, а после плъзна ръка чак до коляното му, където фалшивият крайник беше прикрепен с най-обикновени кожени каишки. Около костта се беше оформил крехък чукан, покрит с нащърбена, неравна кожа, но пък беше толкова гладка и нежна, като главичката на пенис. Бената потръпна и момчето се разшава, без да се събужда. Тя поседя за малко до него в бледата светлина на уличната лампа, която се процеждаше през прозореца, опряна до непохватното му, осакатено тяло. Сигурно е бил ранен през войната, въпреки младостта си. Може да е бил едно от онези злощастни момчета, пратени на фронта, когато вече нямаше кого да мобилизират, и тутакси да са го простреляли — най-вероятно по невнимание. А може и да е бил от онези жестоки деца войници и да е изпълнявал някоя смразяваща кръвта, безмилостна мисия.
После тя тихо и внимателно събра нещата си: малката пътна чанта, обувките, изритани нощес, и полата, която беше оставила да се свлече на пода. С леки стъпки тя се измъкна в коридора и слезе по стълбите, но този път без да се измъчва с въпроси като къде по-точно е тръгнала… напротив, беше я завладяло облекчението, което идва със съзнанието за ясна цел. И щом затвори зад себе си вратата на хотела и чу бравата да щраква с удовлетворяваща категоричност, Бената осъзна, че всички нишки, които я бяха оплели в този междинен живот, вече са прерязани.