Голяма част от това, което Аня знае за политиката, го знае от фрау Рихтер. Бащата на Аня, хер доктор Форцман, е от онези хора с остарелите разбирания и вярва твърдо, че децата трябва да мълчат в присъствието на възрастните. Той по принцип е против политиката и копнее за връщането на монархията. От пет години насам, откакто Вилхелм Втори абдикира, не са видели друго освен бунтове и инфлация. А за комунистите Аня знае, че не бива и дума да обелва. Баща ѝ все още не се е възстановил от шока, в който беше изпаднал, когато успяха да завземат властта в Бавария и да я направят — за няколко седмици през 1919 година — Баварска съветска република. Само да започне да говори по този въпрос — и дни наред всички ще слушат само за това. За хер доктор Форцман нещата си бяха по-добре по времето на кайзера. А в собствения си дом кайзерът е той.
Тъй като татко ѝ е лекар, Аня и семейството ѝ могат да си позволят да живеят що-годе добре, защото при тях се е възцарила системата на директния бартер. В замяна срещу няколко шева получават яйца и картофи, а помощ при складирането на дърва и почистването на каналите се осигурява срещу лечението на някое болно дете. А болни деца винаги има, защото работниците във фабриките живеят в ужасен недоимък. За разлика от мнозинството от съгражданите им, които разчитат на надници в брой във време, когато храната е оскъдна, а инфлацията главоломна, семейство Форцман поне са на топло и се хранят добре.
Фрау Форцман не е излизала от стаята си, откакто умря малкият брат на Аня. Веднъж има болки в гърба. Друг път — болки в гърдите. Или заради крехкото си телосложение. Затворена е между четирите стени на всекидневната си и не си показва дори носа навън. „Милата ми Аня“, казва тя всеки път, когато Аня ѝ носи таблата със закуската, която фрау Рихтер неизменно приготвя сутрин. Тя гали косите на Аня и очите ѝ се пълнят със сълзи. Аня едва понася да я гледа такава. В дъха ѝ се усеща мирис на лайка от чая, който винаги пие, а изпод нея — на нещо вкиснато, иначе казано, на самата същност на пълната неподвижност. „Разкажи ми какво се случва“, моли тя. А Аня е въплъщение на изпълнителността. „Фрау Рихтер има нов калъф за чайник — сестра ѝ го е изплела. Татко снощи чете от «Коринтяни». В училище учихме за дробите. Някакви хора в Мюнхен се опитали да убият президента.“ Всички новини са еднакво важни. Аня няма никаква представа какво да каже на майка си, нито какво тя най-много би искала да чуе. Фрау Форцман я слуша, без всъщност да я слуша. Ако е наблизо, тя потупва ръката ѝ или приглажда с палец нежната кожа. За Аня ежедневното поднасяне на сведенията е като повръщане. Веднага щом приключи, тя побягва към относително топлата кухня и пикантните политически коментари на фрау Рихтер.
През този ден, когато френските войски прииждат, за да окупират Рурската област, Аня вече е била при майка си и е избродирала дневната си норма от ръкоделието. Фрау Рихтер е излязла за покупките и със сигурност човек може да я види сред тълпата, насъбрала се да гледа навлизането на войските. Хер доктор Форцман чете в кабинета си и се мръщи на поредните новини за униженията, които понасят германците; само Аня няма какво да прави и скучае в стаята си с потискащо тъмния старинен гардероб, строгия портрет на бабата на баща си и леглото с идеално опъната кувертюра, на което би трябвало да не сяда. Някъде там навън, най-много на две пресечки от нея, вражеската армия превзема града ѝ, а тя седи тук — затворничка в килия, задръстена от ценни антики.
Както си стои до прозореца и чопли топченцата по чорапогащите си, я осенява една идея. Това е най-дръзката ѝ приумица, най-радикалното прегрешение, което някога ѝ е хрумвало да извърши. Да се покачи през прозореца на покрива над кухнята, да мине от другата страна и да се спусне по сливата в градината. Ако я хванат, със сигурност ще си получи боя, който се спотайва зад всяко нареждане на баща ѝ, подразбира се от вида на шибалката, която стърчи иззад коша за чадъри в кабинета му, и от изражението на потискан порив за насилие, което никога не слиза от лицето му. По-скоро би умряла, отколкото да получи порцията бой. Затова трябва да направи всичко възможно да не я спипат.