— Казвай нататък!
— Джейн ги поздрави рутинно. Тя каза: „Добър ден, господа! Радвам се да се запознаем!“ Красивият й контраалт прозвуча така очарователно! И знаеш ли какво стана? Един започна несъзнателно да си намества вратовръзката, а друг — да си оправя прическата. Онова, което най-много ме впечатли, знаеш ли кое беше? Най-възрастният от всички започна да проверява дали случайно не е разкопчан дюкяна на панталона му. Всички са луди по нея. Имаха нужда единствено от гласа й. За тях тя вече не е робот, а момиче!
— Искаш да кажеш, че й говорят?
— Дали й приказват? Да, непрекъснато. Трябваше да й въведа и секс-информация. Биха поискали данни от нея още сега. Всичко е условен рефлекс. Слушай, мъжът реагира на гласа. В най-интимните моменти той не гледа. Гласът в ухото ти е този…
— Добре, Клинтън, разбрах те! Къде е Джейн сега?
— С тях. Не биха я пуснали за нищо на света!
— По дяволите, човече! Върви при нея! Не я изпускай от очи нито за секунда!
Обажданията на Меръдаян през десетдневния им престой във Флагстаф не бяха толкова чести. Освен това ставаха и все по-малко екзалтирани.
Ученият докладваше, че Джейн слуша внимателно и понякога отговаря. Популярността й не намалява. Получава достъп до всяка подробност, но резултат няма.
— Съвсем нищо? — попита Богърт.
Меръдаян веднага зае отбранителна позиция.
— Не може да се каже, че е съвсем нищо. Работим с интуитивен робот. Как да си сигурен какво става вътре в него. Тази сутрин Джейн попита Йенсен какво е закусвал.
— Астрофизикът Роситър Йенсен?
— Да. Оказа се, че той не е закусвал изобщо. Изпил е само чаша кафе.
— Значи Джейн се учи да приказва. За това ли отидоха толкова много средства…
— О, не започвай пак! Това не беше просто разговор. Джейн попита, защото в мозъка й се върти някаква корелация.
— Каква може да е тя?
— Как бих могъл да знам? Ако знаех, щях аз да бъда Джейн! Нямаше да имаме нужда от нея! Но трябва да означава нещо. Програмирана е да отговори на въпроса коя планета е обитаема и…
— Тогава ми се обади, като го направи! Не е необходимо да ми описваш възможни корелации и тем подобни глупости!
Всъщност Богърт и не се надяваше на такова обаждане. С всеки изминал ден той все повече се отчайваше. Когато съобщението за постигнатия успех най-сетне пристигна, той не беше подготвен за него.
Самият Меръдаян бе толкова въодушевен и развълнуван, че шепнеше.
— Тя го направи! Аз самият вече се бях отчаял! За всяко нещо бе получила информация по два, дори три пъти, но тя не отговаряше… Сега съм в самолета. Връщаме се. Току-що излетяхме.
Богърт успя да се овладее.
— Не си играй с мен, човече! Имаш отговора? Тогава кажи ми го!
— Тя го има. Назова ми три планети, отстоящи на осемдесет светлинни години. Всяка от тях има от шестдесет до деветдесет процента вероятност да е населена. На една от тях е почти сигурно, че има живот. Там процентът е 97,2. Когато се завърнем, тя ще ни покаже какво й е дало основание да направи този извод. Предчувствам как всички астрофизици и космолози ще…
— Сигурен ли си?
— Да не мислиш, че имам халюцинации? Дори имам свидетел. Бедното момче направо подскочи, когато великолепният й глас започна да извива тонове…
Точно в този момент метеорит разби самолета. От Меръдаян бяха останали само късове плът. Частите на Джейн не биха могли да комплектуват нищо, което да бъде от полза.
Скръбта никога до този момент не бе попарвала така жестоко Корпорация „Американски роботи и механични същества“. Разрушенията бяха глобални и безвъзвратни, но фирмата едва ли би могла да носи последствия за незаконния експеримент. Робъртсън се опита да намери утеха в този факт.
Питър поклати глава и измърмори:
— Загубихме най-големия шанс компанията да добие огромно обществено признание. Да надхвърлим прословутия Франкенщайнов комплекс. Какво щеше да означава робот да реши проблема със съществуването на обитаема планета? Пак роботи разработиха Междузвездния скок. Роботите щяха да отворят Галактиката за нас. Господи, нямаше начин да се изчислят ползите за човечеството, както и за нас, разбира се.
— Бихме могли да построим нова Джейн, дори и без Меръдаян, нали? — попита Робъртсън.