— Добре, да се консултираме с нея.
Сюзан Калвин влезе в кабинета на Богърт. Погледът й бавно обходи обстановката и накрая се спря върху Директора на изследователския отдел. Беше доста остаряла след пенсионирането си. Косата й бе абсолютно бяла, лицето — покрито с бръчки. Беше много отслабнала, почти прозрачна. Като че само очите й се бяха запазили. Гледаха все така пронизващо и осъдително.
Богърт се запъти към нея, прострял радушно ръце за поздрав.
— Сюзан!
Гостенката благосклонно пое ръката му и рече:
— Изглеждаш учудващо добре за старец, Питър. Ако бях на твое място, не бих чакал до следващата година. Пенсионирай се веднага и позволи на младите да продължат… А Меръдаян е мъртъв! Дали не ме викаш, за да заема неговото място? Може би си решил да задържиш антиките, докато не умрат на своя пост?
— Не, Сюзан! Повиках те във връзка с… — Той внезапно млъкна. Осъзна, че няма представа как да започне.
Но Сюзан отгатна мислите му така, както винаги го бе правила. Тя седна с видима болка в остарелите си стави.
— Питър, повикал си ме, защото имаш някакъв проблем? Знам, че би желал да ме видиш само мъртва.
— Моля ти се, Сюзан…
— Не си губи времето в любезности. Лично аз никога не съм го правила като млада и сега не възнамерявам да се променям. Смъртта на Меръдаян и твоето обаждане са две необичайни събития. Значи между тях има някаква връзка. Започни отначало и не се притеснявай, че ще изглеждаш като глупак. Това ми е известно отдавна.
Богърт прочисти гърлото си нещастно и започна. Сюзан слушаше внимателно, без да помръдне. Мършавата й ръка се вдигна само веднъж, когато зададе съществения въпрос:
— Женска интуиция? Заради нея ли трябваше да създадете робот? Такива сте вие, мъжете! Използвате жената, за да стигнете до правилния извод. После ви е страх да признаете, че тя е равна на вас, дори интелектуално е по-извисена. По тази причина решавате да създадете нещо, което да притежава женска интуиция?
— Точно така, Сюзан, но позволи ми да продължа…
И той го направи. Когато стигна до очарователния контраалт на Джейн, тя отново го прекъсна.
— Трудно е наистина да решиш да мразиш мъжете, или просто да ги презираш!
Когато Богърт свърши, Сюзан попита:
— Мога ли да ползвам този кабинет за час-два?
— Да, но…
— Искам да прослушам всички записи. Да се запозная с програмирането на Джейн, с обажданията на Меръдаян, с разследването ти във Флагстаф. Предполагам, че ако се наложи, мога да ползвам лъскавия ти лазерен телефон?
— Да, разбира се.
— В такъв случай, изпарявай се оттук, Питър!
Не беше минал и час, когато тя закуцука към вратата, отвори я и повика Богърт. Когато той се появи, с него беше и Робъртсън. Двамата влязоха в кабинета.
— Здравей, Скот — поздрави вяло Сюзан.
Богърт се опита да отгатне нещо по лицето на бившата си колежка, но без резултат. Сблъска се с изражението на една корава старица, решила да направи нещата трудни за него. Той внимателно попита:
— Мислиш ли, че би могла да постигнеш нещо, Сюзан?
— Повече от това, което вече имам? Не, не мисля!
Богърт сви устни раздразнен, но Робъртсън попита:
— Какво направи, Сюзан?
— Помислих малко. Нещо, което не успях да убедя други да правят. Потрудих мислите си върху Меръдаян. Познавах го много добре. Имаше мозък, но беше дразнещо общителен. Мислех, че това ще ти хареса след мен, Питър?
— Промяната бе осезателна — не успя да се въздържи Богърт.
— Обзалагам се, че е тичал при тебе с резултата веднага, щом го е имал, нали?
— Така беше.
— И все пак, последното му съобщение, за отговора на Джейн, той ти е изпратил от самолета? Защо е чакал толкова дълго, а не ти е звъннал от Флагстаф?
— Предполагам, че е искал да провери информацията, или… Не знам — отговори Питър. — Това бе най-важното за него. Може би е искал да бъде сигурен за себе си?
— Напротив! За най-същественото той не би чакал и секунда. Освен това, щом е искал да отлага, защо не го е направил като хората? Докато пристигне в Корпорацията. Тук, с помощта на своя екип, би направил щателна проверка. Накратко казано, от една гледна точка е протакал твърде дълго, а от друга — изобщо не е чакал.
Робъртсън я прекъсна.
— Значи считаш, че има някаква измама…
Сюзан изглеждаше отвратена.
— Скот, не се съревновавай с Питър по тъпи забележки! Позволи ми да продължа. Втората гледна точка се потвърждава от факта, че е имал свидетел. Според записа Меръдаян е казал: „Горкото момче, подскочи два метра, щом чу очарователния глас на Джейн!“ Всъщност, това са били последните думи на бедния ни колега. Логичният въпрос е: защо трябва да подскача от изненада? Меръдаян вече е обяснил, че всички са свикнали с гласа на Джейн, защото са прекарали дни с нея. Защо способността й да говори трябва да ги стряска?