— Добре. — Прибрах две епруветки в джоба на ризата си. Взех петлитровата туба. На етикета пишеше „Чиста питейна вода“. — Чао. — И бързо се отдалечих.
Докато вървях по коридора, си мислех, че вероятността да успея е едно на сто. Може би дори едно на хиляда. Ала имах шанс.
По-късно гледах записа на охранителната камера и оттам разбрах какво се е случило с Мей. Тя влезе в кухнята. Носеше стойката с кафяви епруветки. Всички други бяха там и закусваха. Джулия я изгледа ледено. Винс не й обърна внимание.
— Какво носиш, Мей? — попита Рики.
— Бактериофаги — отвърна тя.
— За какво са ти?
Това привлече вниманието на Джулия.
— Това са проби от ферментационния резервоар — поясни Мей.
— Пфу, нищо чудно, че смърдят.
— Джак току-що изпи една епруветка. Накара и мен да изпия.
Рики изсумтя.
— Защо? Божичко, как не си повърнала?
— За малко да повърна. Джак иска всички да изпиете по една.
Боби се засмя.
— А стига бе! Защо?
— За да е сигурен, че не сте заразени.
Рики се намръщи.
— Заразени ли? Какво искаш да кажеш?
— Джак казва, че Чарли е носил рояка в тялото си, следователно сигурно и ние сме заразени. Или поне някои от нас. Затова изпийте вируса и той ще убие бактериите във вас и така ще убие рояка.
— Сериозно ли говориш? — попита Боби. — Да изпия тия лайна? Няма да стане, Мей!
Тя се обърна към Винс.
— Смърди ми на лайна — каза той. — Нека някой друг опита пръв.
— Рики? Искаш ли да си пръв? — попита Мей.
Той поклати глава.
— Няма да изпия тази гадост. Защо да го правя?
— Ами, първо, защото така ще си сигурен, че не си заразен. И второ, защото така и ние ще сме сигурни.
— Какво искаш да кажеш? Това да не е проверка?
Мей сви рамене.
— Така смята Джак.
Джулия свъси вежди и се обърна към Мей.
— Къде е Джак?
— Не знам. Видях го във ферментационното отделение. Не знам къде е сега.
— Знаеш, разбира се — студено отвърна Джулия. — Знаеш точно къде е отишъл.
— Не знам. Нищо не ми каза.
— Казал ти е. Той ти казва всичко. Всъщност заедно сте подготвили тази малка интерлюдия, нали? Не можете сериозно да очаквате, че ще изпием това нещо. Къде е Джак, Мей?
— Казах ти, не знам.
— Провери мониторите — нареди жена ми на Боби. — Намери го. — Тръгна към Мей. — Мей. — Гласът й беше спокоен, но излъчваше заплашителност. — Искам да ми отговориш. И този път ми кажи истината.
Мей отстъпи крачка назад. Рики и Винс се приближаваха от двете й страни. Мей долепи гръб до стената. Джулия бавно се приближаваше.
— Кажи ми веднага, Мей. Ще е много по-добре за теб, ако не се дърпаш.
— Открих го — съобщи от отсрещния край на стаята Боби. — Във фабриката е. Носи голяма туба с лайна, поне така изглежда.
— Кажи ми, Мей. — Джулия се наведе към нея. Беше толкова близо, че устните им почти се допираха. Мей стисна клепачи. Трепереше от страх. Джулия я погали по косата. — Не се бой. Няма от какво да се страхуваш. Просто ми кажи какво прави Джак с тази туба.
Мей истерично се разхлипа.
— Знаех си, че няма да се получи. Казвах му, че ще се сетите.
— Разбира се — тихо отвърна Джулия. — Разбира се, че щяхме да се досетим. Просто ми кажи.
— Джак напълни тубата с вируси и ще ги пусне в резервоара на противопожарната система.
— Много находчиво — каза Джулия. — Благодаря ти, миличка.
И я целуна по устата. Мей се дърпаше, ала гърбът й бе притиснат към стената и Джулия държеше главата й. Когато най-после се отдръпна, жена ми каза:
— Опитай се да запазиш спокойствие. Просто запомни. Нищо няма да ти стане, ако не се съпротивляваш.
И излезе от кухнята.
Седми ден, 06:12
Събитията се развиваха по-бързо, отколкото очаквах. Чух ги да тичат към мен по коридора. Припряно скрих тубата, после се върнах обратно и продължих през фабричната зала. Те се втурнаха след мен. Затичах се. Винс се хвърли върху мен и аз тежко се строполих на бетонния под. Рики скочи отгоре ми и ми изкара въздуха. После Винс няколко пъти ме изрита в ребрата и двамата ме изправиха на крака пред Джулия.
— Здрасти, Джак — усмихнато рече тя. — Как е?
— Било е и по-добре.
— Хубаво си поговорихме с Мей. Така че няма смисъл да шикалкавиш. — Тя се огледа. — Къде е тубата?