— Трябва да я намерим, Джак.
— Убеден съм, че ще я намерите.
— Да, непременно.
— Значи аз не ви трябвам. Сами си я намерете. Искам да кажа, вие сте бъдещето, ако си спомням правилно. Висши и непобедими. Аз съм само обикновен човек.
Тя започна да обикаля около мен и да ме оглежда от всички страни. Виждах, че поведението ми я озадачава. Или ме оценяваше. Може да бях преиграл. Усещаше нещо. Подозираше ме. И това ме правеше страшно нервен.
Запрехвърлях запалката в ръце.
— Разочароваш ме, Джак.
— Вече го каза.
— Да. Но още не съм сигурна…
Сякаш по даден знак, всички мъже започнаха да обикалят в кръг около мен. Дали изпълняваха някаква анализираща процедура? Или това означаваше нещо друго?
Колко време беше минало? Може би пет минути.
— Хайде, Джак. Искам да те разгледам по-внимателно.
Тя постави ръка на рамото ми и ме поведе към едно от големите пипала на октопода. Диаметърът му бе не по-малко от метър и осемдесет и имаше огледална повърхност. Виждах застаналата до мен Джулия. С ръка на рамото ми.
— Не сме ли красива двойка? Жалко. Можехме да имаме страхотно бъдеще.
— Да, наистина…
В този момент от Джулия потече река от бледи частици, която описа дъга във въздуха, обля ме като душ и почна да влиза в устата ми. Стиснах устни, но това не помогна, защото на огледалото тялото ми като че ли се разтвори и на негово място се появи Джулия. Сякаш кожата й се бе изхлузила и ме беше обгърнала. Сега една до друга стояха две Джулии.
— Престани — казах аз.
Тя се засмя.
— Защо? Според мен е забавно.
— Стига. — Гласът бе моят, въпреки че приличах на нея.
— Не ти ли харесва? Смешно е. За известно време ще се превърнеш в мен.
— Казах да престанеш.
— Вече не си забавен, Джак.
Опипах образа на Джулия върху лицето си и се опитах да го смъкна като маска. Но пръстите ми докосваха само собствената ми кожа. Когато одрасках бузата си, на отражението на Джулия се появи драскотина. Докоснах косата си. В паниката си изпуснах запалката и тя изтрака на бетонния под.
— Махни се от мен — казах аз. — Махни се.
Чух свистене в ушите си и кожата на Джулия се вдигна във въздуха, после се спусна върху нея. Само че сега тя приличаше на мен. На огледалото до мен се появи мой близнак.
— Така по-добре ли е? — попита тя.
— Не знам какво се мъчиш да докажеш. — Дълбоко си поех дъх.
Наведох се и вдигнах запалката.
— Нищо не се мъча да докажа. Просто те изпитвам, Джак. И знаеш ли какво установих? Че имаш тайна. И си мислиш, че няма да разбера.
— Нима?
— Аз обаче разбрах.
Не знаех как да приема думите й. Вече не бях сигурен къде е истинският Джак и промените във външния вид толкова много ме бяха обезкуражили, че бях изгубил представа за времето.
— Безпокоиш се за времето, нали, Джак? — каза Джулия. — Излишно е. Имаме предостатъчно време. Всичко тук е под контрол. Ще ни разкриеш ли тайната си? Или трябва да те принудим?
Зад нея виждах екраните на мониторите. В горния край на ъгловите проблясваше някакъв надпис, който не можех да прочета. Линиите на някои графики рязко се издигаха и от сини ставаха жълти и червени.
Не отговорих.
Тя се обърна към мъжете.
— Добре, накарайте го да ни каже.
Тримата се приближиха към мен. Беше време да им дам да разберат. Беше време да захлопна капана си.
— Няма проблем. — Вдигнах запалката, щракнах я и я поднесох към най-близката противопожарна пръскачка.
Те се заковаха на място. Пръскачката почерня от дима. И не се случи нищо.
Пламъкът топеше мекото метално ухо под пръскачката. По пода в краката ми капеха сребърни капки. И въпреки това не ставаше нищо. Противопожарната система не се включваше.
— По дяволите! — изпъшках аз.
Джулия ме наблюдаваше замислено.
— Добър опит. Много изобретателно, Джак. Обаче си забравил нещо.
— Какво?
— Че фабриката има система за сигурност. И когато видяхме, че отиваш при резервоарите, Рики изключи системата. — Тя сви рамене. — Просто нямаш късмет, Джак.
Угасих запалката. Нищо не можех да направя. Почувствах се глупаво. Стори ми се, че усещам слаба миризма. На нещо сладникаво, гадно. Но не бях сигурен.
— Все пак опитът си струваше — продължи Джулия. — Обаче това вече е краят.
Тя се обърна към мъжете и кимна. Тримата се приближиха към мен.