Може да се каже, че човек има нужда някой друг да му каже какъв е или да му подържи огледалото. Което е адски странно.
А може и да не е.
В областта на изкуствения интелект отдавна стои въпросът дали една програма може да има самосъзнание. Повечето програмисти твърдят, че не е възможно. Човек се е опитал да го постигне и се е провалил.
Съществува обаче една по-фундаментална версия на въпроса, философският проблем дали машината е в състояние да разбира собственото си функциониране. Някои смятат, че и това е невъзможно. Машината не може да се самопознава поради същата причина, поради която човек не може да си ухапе зъбите. И наистина изглежда невъзможно: човешкият мозък е най-сложната структура в познатата вселена и въпреки това все още не знае почти нищо за себе си.
През последните трийсет години специалистите се забавляват с такива въпроси в петък след работа на по чаша бира. Никой не ги взимаше на сериозно. Само че напоследък тези философски проблеми придобиха ново значение поради бързия напредък във възпроизвеждането на някои мозъчни функции. Не на целия мозък, само на отделни функции. Например, преди да ме уволнят, моят отдел прилагаше мултиагентна разпределена обработка, за да даде възможност на компютрите да се учат, да откриват система в данните, да разбират естествени езици, да определят приоритетите и да променят задачите си. Най-важното в тези програми бе фактът, че машините буквално се учеха. С натрупването на опит изпълняваха функциите си все по-добре. За разлика от някои хора.
Телефонът иззвъня. Обаждаше се Елън.
— Свърза ли се с адвоката си?
— Още не.
— Ще взема самолета в два и десет за Сан Хосе. Към пет ще съм у вас.
— Виж, Елън, наистина не се налага…
— Знам. Просто излизам в отпуска. Имам нужда от почивка. — И затвори. Вече се беше заела с мен.
Във всеки случай днес нямаше смисъл да се обаждам на адвокат. Имах прекалено много работа. Трябваше да взема дрехите от химическо чистене. На връщане се отбих в кафенето оттатък улицата да си взема едно капучино. И там видях Гари Мардър, моя адвокат, с една съвсем млада блондинка с дънки с ниска талия и потник, който оставяше корема й гол. Двамата се натискаха на опашката пред касата. Момичето приличаше на студентка. Засрамих се и тъкмо когато се канех да се обърна и да си тръгна, Гари ме забеляза и ми махна.
— Здрасти, Джак.
— Здрасти, Гари.
Той протегна ръка и аз я стиснах.
— Запознай се с Мелиса.
— Здрасти, Мелиса.
— А, здрасти. — Стори ми се малко раздразнена от прекъсването, макар че не бях сигурен. На лицето й бе изписано онова празно изражение, което някои момичета придобиват в близост до мъже. Хрумна ми, че не може да е повече от шест години по-голяма от Никол. Какво правеше с мъж като Гари?
— Е, как я караш, Джак? — попита Гари, като прегърна Мелиса през голия кръст.
— Добре — отвърнах аз. — Много добре.
— Чудесно. — Но се мръщеше.
— Ами, хм, да. — Чувствах се глупаво пред момичето. То очевидно искаше да си тръгна. Но аз си мислех за реакцията на Елън: „Срещнал си адвоката си и изобщо не си го попитал, така ли?“
Затова казах:
— Може ли да поговорим за минутка, Гари?
— Разбира се. — Той даде на Мелиса пари да плати за кафето и двамата се отдръпнахме в ъгъла на помещението.
Сниших глас.
— Виж, Гари, мисля, че ще имам нужда от бракоразводен адвокат.
— Защо?
— Защото ми се струва, че Джулия си има любовник.
— Само така ти се струва или си сигурен?
— Не съм сигурен.
— Значи само подозираш, така ли?
— Да.
Гари въздъхна и ме изгледа.
— Не е само това — прибавих аз. — Тя говори, че съм настройвал децата срещу нея.
— Подмяна на чувствата — кимна той. — Най-популярният юридически аргумент. Кога говори такива неща?
— Когато се караме.
Нова въздишка.
— Джак, когато се карат, съпрузите си наговорват какво ли не. Това не означава нищо.
— Според мен означава. Боя се, че означава.
— И това те разстройва, така ли?
— Да.
— Ходи ли при семеен консултант?
— Не.
— Отиди.
— Защо?
— По две причини. Първо, защото трябва. С Джулия сте женени отдавна и доколкото ми е известно, досега живеехте добре. И второ, защото така ще можеш да докажеш, че си се опитал да спасиш брака си, което противоречи на аргумента за подмяна на чувствата.