Накратко, смятах, че Рики и другите са интерпретирали грешно видяното. Сами се бяха наплашили.
От друга страна, трябваше да призная, че ме глождят няколко неясни въпроса.
Първият и най-очевиден въпрос беше защо роякът е избягал от контрола им. Камерата бе проектирана да се управлява с радиопредавател. Очевидно роякът не се подчиняваше на излъчваните радиокоманди и не разбирах защо. Подозирах, че е допусната производствена грешка. Частиците сигурно не бяха сглобени правилно.
После идваше проблемът с издръжливостта на рояка. Отделните частици бяха изключително малки и търпяха вредни влияния от страна на космически лъчи, фотохимичен разпад, дехидратация на протеиновите им вериги и други екологични фактори. В суровата пустиня всички рояци отдавна трябваше да са се спаружили и да са умрели от „старост“. Обаче не бяха. Защо?
Трето, безпокоеше ме очевидната цел на рояка. Според Рики облаците постоянно се връщали при главната сграда. Той смяташе, че се опитват да влязат вътре. Но това не ми се струваше логична цел за един агент и исках да погледна програмния код, за да видя каква е причината. Честно казано, подозирах наличие на бъг.
И накрая, исках да знам защо бяха подгонили заека. Защото модулът ХИЩНИК/ЖЕРТВА не програмираше агентите като истински хищници, а само използваше модела, за да поддържа съсредоточеността и целенасочеността им. Това някак се бе променило и сега рояците, изглежда, наистина ловуваха.
Което също можеше да се дължи на бъг в кода.
Според мен всичко това се свеждаше до един главен въпрос — как е умрял заекът? Смятах, че не е убит. Предполагах, че смъртта му е случайна, а не целенасочена.
Ала трябваше да проверим.
Настроих радиослушалките си, сложих си слънчеви очила и монтирах видеокамерата до лявото си око. Взех найлоновия чувал за трупа на заека и пак се обърнах към другите.
— Някой ще дойде ли с мен?
Последва неловко мълчание.
— За какво ти е чувалът? — попита Рики.
— За да донеса заека.
— Няма да стане — отсече той. — Щом искаш да излезеш навън, прав ти път. Обаче няма да вкараш заека вътре.
— Защо?
— Защото тук поддържаме абсолютно чиста среда, Джак. Този заек е мръсен. Не можеш да го вкараш тук.
— Добре тогава, можем да го оставим в лабораторията на Мей и…
— Няма да стане, Джак. Съжалявам. Заекът няма да мине през първата херметична камера.
Обърнах се към останалите. Всички утвърдително кимаха.
— Добре тогава. Ще го разгледам навън.
— Наистина ли ще излезеш?
— Защо не? — Плъзнах поглед по лицата им. — Трябва да ви кажа, че според мен яко ви е подгонило шубето. Облакът не е опасен. Естествено, че ще изляза. — Обърнах се към Мей. — Имаш ли някакви инструменти за дисекция…
— Ще дойда с теб — тихо каза тя.
— Добре, благодаря. — Изненадах се, че Мей първа е стигнала до моето виждане за нещата. Но като полеви биолог, тя навярно по-добре от другите преценяваше реалните рискове. Във всеки случай решението й, изглежда, облекчи напрежението в стаята — останалите видимо се отпуснаха. Мей отиде да донесе инструментите за дисекция и други неща от лабораторията. И тогава телефонът иззвъня. Винс отговори и се обърна към мен.
— Познаваш ли някоя си доктор Елън Форман?
— Да. — Обаждаше се сестра ми.
— Търси те. — Той ми подаде телефона и се отдръпна. Изведнъж се почувствах нервен. Погледнах си часовника. Беше единайсет сутринта, време за сутрешния сън на Аманда. Вече трябваше да е в креватчето си. После си спомних, че съм обещал на Елън да й се обадя в единайсет, за да проверя как се справя.
— Ало? Елън? Всичко наред ли е?
— Естествено. — Тежка въздишка. — Всичко е наред. Просто не знам как го правиш.
— Уморена ли си?
— Никога не съм била по-уморена.
— Децата нормално ли отидоха на училище?
Нова въздишка.
— Да. В колата Ерик удари Никол по гърба и тя го шамароса по ухото.
— Трябва да ги спреш, ако се бият, Елън.
— Ох, разбрах — уморено отвърна тя.
— Ами бебето? Мина ли му обривът?
— Почти. Мажа го с крем.
— Нормално ли ходи?
— Естествено. Аманда е много добре координирана за възрастта си. Има ли някакъв проблем, за който трябва да знам?
— Не, не. — Обърнах се с гръб към групата и сниших глас. — Исках да кажа, нормално ли ака?
Чух как Чарли Дейвънпорт се изкиска.