— Не. Всичко беше изгорено.
— Разумно ли е…
— Това е вградено в системата, Джак. Предпазна мярка. Не можем да я отменим.
— Ясно. — Сега бе мой ред да въздъхна. Значи не можехме да анализираме агентите от рояка. Понечих да се надигна, ала тя сложи длан на гърдите ми и ме спря.
— Не бързай, Джак.
Имаше право, защото от сядането главоболието ми се усили. Спуснах крака на пода.
— Колко време бях в безсъзнание?
— Дванайсет минути.
— Чувствам се като пребит. — Ребрата ме боляха при всяко вдишване.
— Дишането ти беше затруднено.
— И още не се е възстановило. — Пресегнах се за носна кърпичка и си издухах носа. Излезе много черна материя, смесена с кръв и пустинен прах. Трябваше да се издухам четири-пет пъти, за да си прочистя носа. Смачках кърпичката и понечих да я изхвърля. Мей протегна ръка.
— Аз ще я взема.
— Не, няма нужда…
— Дай ми я, Джак.
Тя взе кърпичката, пъхна я в найлоново пликче и го запечата. Тогава осъзнах колко бавно работи умът ми. Естествено че кърпичката съдържаше частиците, които трябваше да се изследват. Затворих очи, дълбоко си поех дъх и изчаках пулсирането в главата ми да поотслабне. Когато отново вдигнах клепачи, блясъкът в стаята не бе толкова остър. Стори ми се почти нормален.
— Между другото, току-що се обади Джулия — каза Мей. — Нямало смисъл да я търсиш, защото била на някакви изследвания. Но искаше да говори с теб.
— Добре.
Тя прибра пликчето с кърпичката в една стъкленица и здраво завинти капачката.
— Мей, ако в рояка има Ешерихия коли, веднага можем да го установим — казах аз.
— В момента не мога. Ще го направя при първа възможност. Имам известни проблеми с ферментационните агенти и ми трябват микроскопите.
— Какви проблеми?
— Още не съм сигурна. Но добивите в един от резервоарите намаляват. — Тя поклати глава. — Навярно не е нищо сериозно. Постоянно се случват такива неща. Целият производствен процес е невероятно деликатен, Джак. Поддържането му е като едновременно жонглиране със сто топки. Ръцете ми са заети.
Кимнах. Ала започвах да си мисля, че не иска да се заеме с кърпичката, защото вече знае, че роякът съдържа бактерии. Просто не смяташе, че е нейна работа да ми го съобщи.
— Някой трябва да ми обясни какво става тук, Мей — казах аз. — Не Рики. Искам някой да ми обясни всичко.
— Добре — отвърна тя. — Мисля, че наистина се налага.
Така се озовах пред компютърния терминал в една от стаичките. До мен седеше инженерът на проекта Дейвид Брукс. Докато говореше, Дейвид постоянно си оправяше дрехите — приглаждаше вратовръзката си, изпъваше маншетите си, подръпваше яката си. После вдигаше глезен върху коляното си, придърпваше нагоре чорапа си и продължаваше с другия. Прокарваше длани по раменете си и изтупваше въображаемия прах. И така до безкрай. Правеше го несъзнателно, разбира се, и както ме болеше главата, движенията му ме дразнеха. Но не им обръщах внимание. Защото с всяка нова информация на Дейвид главоболието ми се усилваше още повече.
За разлика от Рики, Дейвид имаше извънредно организиран ум и ми разказа всичко от самото начало. „Займос“ сключили договор за създаване на рояк от микророботи, който да функционира като летяща камера. Частиците били успешно произведени и работели на закрито. Ала когато провели изпитания на открито, се оказало, че им липсва подвижност при вятър. Опитният рояк бил отвян. Това се случило преди шест седмици.
— Правихте ли изпитания с други рояци? — попитах аз.
— Да, многократно. През следващите четири седмици.
— И нито един ли не беше стабилен?
— Нито един.
— Значи вятърът е отвял всички тези рояци и те са изчезнали, така ли?
— Да.
— Което означава, че рояците бегълци, които виждаме сега, нямат нищо общо с ония опитни рояци.
— Точно така.
— Те са резултат от замърсяването.
Дейвид бързо запримигва.
— Какво замърсяване?
— Двайсет и петте килограма отпадъци, които сте изхвърлили заради липсващия филтър.
— Кой ти каза, че са двайсет и пет килограма?
— Рики.
— О, не, Джак. Ние изхвърляхме отпадъци дни наред. Трябва да са пет-шестстотин кила замърсители — бактерии, молекули и асемблери.
Значи Рики пак бе подценил положението. Но не разбирах защо си е направил труда да ме лъже. В края на краищата това беше просто грешка. И както ми бе казал той, грешката бяха допуснали строителите.