— Защото нямат достатъчно памет ли?
— Или защото нямат достатъчно памет, или защото са ново поколение.
— Искаш да кажеш, че не са същите рояци от обяд, така ли?
— Да.
Погледнах си часовника.
— Възможно ли е на всеки три часа да се появява ново поколение?
Чарли сви рамене.
— Не знам. Така и не открихме къде се възпроизвеждат. Само предполагам.
Вероятността толкова бързо да се появяват нови поколения означаваше, че заложеният в кода еволюционен механизъм също е адски бърз. Обикновено генетичните алгоритми, които имитират възпроизводството, за да дадат решения на съответните проблеми, постигат оптимизация в порядъка от петстотин до пет хиляди поколения. Ако се възпроизвеждаха на три часа, през последните две седмици тия рояци бяха навъртели над сто поколения. И следователно поведението им ставаше много по-сложно.
Мей ги наблюдаваше на монитора.
— Поне стоят при главната сграда — отбеляза тя. — Изглежда, не знаят, че сме тук.
— Откъде да знаят? — попитах аз.
— Няма откъде — отвърна Чарли. — Главното им сетиво е зрението. През поколенията може да са развили известен слух, но на първо място все още е зрението. Ако не виждат нещо, то не съществува за тях.
Роузи и Дейвид дойдоха при нас.
— Много съжалявам — каза той.
— Няма защо.
— Всичко е наред, Дейвид.
— Не знам какво ми стана. Просто не можах да го понеса.
— Не бери грижа, Дейвид — рече Чарли. — Разбираме те. Ти си психар и се чална. Ясна ни е картинката. Няма проблем.
Роузи прегърна Дейвид, който шумно се изсекна. Тя погледна монитора.
— Какво правят?
— Изглежда, не знаят, че сме тук.
— Добре.
— Надяваме се и да не узнаят.
— Аха. Ами ако ни открият?
— Ако ни открият, ще разчитаме на пропуските в ХИЩНИК/ЖЕРТВА. Ще използваме слабостите на програмата.
— А именно?
— Ще имитираме ято.
Чарли се изсмя грубо.
— Да бе, ще имитираме ято — и ще се молим на Господ!
— Говоря сериозно — казах аз.
През последните трийсет години учените бяха наблюдавали взаимодействията между хищника и жертвата при най-различни животни — от лъвове до хиени и хищни мравки. Вече се знае много повече за това как се защитават жертвите. Животни като зебри и северни елени живеят на стада като защитен механизъм срещу хищници. Големият брой животни осигурява по-голяма бдителност. И нападащите хищници често се объркват, когато стадото побегне във всички посоки. Понякога буквално се заковават на място. Покажи на хищника прекалено много движещи се цели и той обикновено се отказва да ги преследва.
Същото се отнася за птичите и рибните ята — координираните групови движения затрудняват хищниците да изберат конкретна жертва. Хищниците нападат животни, които изглеждат различни. Това е една от причините толкова често да атакуват малки — не само защото са по-лесна плячка, но и защото изглеждат различно. По същия начин те убиват повече мъжки, отколкото женски, защото обикновено те стоят в краищата на стадото и изпъкват повече.
Всъщност преди трийсет години, когато е изучавал хиените в Серенгети, Ханк Крук е установил, че всяко отбелязано с боя животно непременно загива при следващото нападение на хищник. Такова е свойството на различието.
Така че заключението бе ясно. Стойте заедно. Бъдете еднакви.
Това беше най-големият ни шанс.
Ала се надявах да не се стигне дотам.
За известно време рояците изчезнаха. Бяха заобиколили от отсрещната страна на лабораторията. Напрегнато чакахме. Накрая те отново се появиха и пак полетяха покрай сградата в опит да влязат през отворите.
Всички наблюдавахме монитора. Дейвид Брукс се потеше обилно.
— Колко време ще продължават така?
— Колкото си искат, мама му стара — отвърна Чарли.
— Поне докато вятърът пак не се усили — каза Мей. — А няма изгледи това да стане скоро.
— Господи! — изпъшка Дейвид. — Не знам как издържате.
Беше пребледнял, от веждите му капеше пот и се стичаше по очилата му. Като че ли всеки момент щеше да припадне.
— Защо не седнеш, Дейвид? — казах му.
— Май няма да е зле.
— Ела, Дейвид — каза Роузи, заведе го при мивката и го настани на пода. Той обгърна коленете си с ръце и наведе глава. Роузи намокри една хартиена кърпичка със студена вода и нежно я постави на тила му.