Чарли весело се изкиска.
— Опитва се да влезе. Нали ви казах: не могат.
Не бях толкова сигурен. Забелязах, че с всяка атака роякът се отдалечава все повече по капака и се засилва по-отдалеч. Скоро щеше да стигне до решетката. И ако я разгледаше, можеше да открие вентилационните отвори. И това щеше да е краят.
Мей тършуваше в отделението между седалките и извади оттам лепенка и кутия с найлонови торбички.
— Може би ще успеем да залепим отворите — каза тя.
Поклатих глава.
— Няма смисъл. Те са наночастици. Достатъчно са малки, за да проникнат през мембрана.
— Искаш да кажеш, че могат да минат през найлона ли?
— Или да го заобиколят през пролуките. Не можеш да херметизираш отворите.
— И просто ще си стоим тук, така ли?
— Общо взето, да.
— И ще се молим да не открият отвора.
Кимнах.
— Точно така.
— Вятърът пак започна да се усилва — съобщи по радиостанцията Боби Лембек. — Единайсет километра в час.
Като че ли се опитваше да ни окуражи, ала единайсет километра изобщо не бяха достатъчно. Рояците пред стъклото с лекота се движеха около колата.
— Джак? — повика ме Чарли. — Изгубих от поглед моя рояк. Къде е?
Погледнах към неговата кола и видях, че третият облак се е спуснал до предната гума — обикаляше в кръг и минаваше през отворите на джантата.
— Проверява ти джантите, Чарли.
— Хм. — Имаше основание за тревога. Ако започнеше подробно да проучва автомобила, роякът можеше да открие отвор към купето. — Предполагам, че въпросът е колко е голям CO-компонентът им, нали?
— Точно така — съгласих се аз.
— Какво означава това? — попита Мей.
Обясних й. Рояците нямат нито водач, нито централен разум. Интелектът им представлява сбор от отделните частици. Те се самоорганизират в рояк и склонността им за самоорганизиране има непредвидими резултати. Човек наистина не може да отгатне какво ще направят. Рояците можеха да останат неефективни като сега. Можеха случайно да се натъкнат на решението. А можеха и да започнат организирано да го търсят.
Но досега не го бяха направили.
Дрехите ми бяха подгизнали от пот. Солени капки се стичаха от носа и брадичката ми. Избърсах чело с опакото на ръката си. Погледнах Мей. И тя се потеше.
— Ей, Джак? — повика ме Рики.
— Да?
— Преди известно време се обади Джулия. Изписали я от болницата и…
— Не сега, Рики.
— Довечера ще пристигне тук.
— По-късно ще поговорим, Рики.
— Просто ти казвам.
— Господи! — избухна Чарли. — Някой да каже на тоя задник да млъкне. Заети сме!
— Скоростта на вятъра е четиринайсет километра в час — съобщи Боби Лембек. — Не, извинявайте, тринайсет.
— Господи, това напрежение ме убива — каза Чарли. — Къде е роякът ми сега, Джак?
— Под колата. Не виждам какво прави. Не, чакай. Излиза зад теб, Чарли. Като че ли ти проверява стоповете.
— Сигурно е автоманиак. Е, нека си проверява.
Гледах през рамо към рояка на Чарли, когато Мей каза:
— Виж, Джак!
Роякът пред нейния прозорец се бе променил. Сега изглеждаше почти сребрист и искреше, ала беше напълно стабилен и сребристата му повърхност отразяваше главата и раменете на Мей. Отражението не бе идеално, защото очите и устата й бяха малко размити, но общо взето беше точно.
Намръщих се.
— Това е огледало.
— Не е — възрази тя и се обърна към мен. Образът й върху сребристата повърхност не се промени. Лицето продължаваше да се взира в колата. След миг потръпна, разтвори се и отново се организира, този път в тила й.
— Какво означава това? — попита Мей.
— Имам някаква представа, но…
Роякът пред предния капак правеше същото, само че неговата сребриста повърхност изобразяваше двама ни един до друг във форда. Изглеждахме уплашени. И този образ бе малко размазан. Вече ми беше ясно, че роякът не е огледало. Отделните частици заемаха точно определено положение, което означаваше…
— Лошо — каза Чарли.
— Знам. Те импровизират.
— Как мислиш, дали е заложено в програмата?
— Общо взето, да. Предполагам, че е имитация.
Мей неразбиращо поклати глава.
— В програмата са заложени определени стратегии за постигане на целите. Те имитират поведението на истинските хищници. Една от тези готови стратегии е да замръзнеш на място и да чакаш в засада. Друга предвижда да вървиш наслуки, докато не се натъкнеш на плячката си и не я подгониш, трета — да се слееш със средата. А четвърта — да имитираш поведението на плячката.