— Ами така си беше. И преди се познавах с него, бегло. Да съм го срещал веднъж или два пъти. После в един чудесен ден той ми се обажда, за да ме пита дали нямам случайно работа за една негова пациентка. Чул, че в комплекса се било освободило мястото за домоуправителя. Аз го питам дали става дума за човек с опит, защото апартаментите тук не са един или два. Той ми казва, не, няма, но пък си има дете и се нуждае от допълнителен доход. Аз викам, вижте какво, докторе, това е комплекс за несемейни и не знам дали идеята за домоуправител с дете е добра. Апартаментът, който предлагам, обяснявам му аз, е малък. — Той ме погледна и сбърчи чело. — Вие бихте ли натикали дете в тази кутийка?
— Не.
— Аз също. Не е нужно да си доктор, за да разбереш, че не става. Същото казах и на Тауъл. Обясних му го. Казах му, докторе, тази работа е за сам човек. Обикновено се взема по някой студент от Калифорнийския университет. На тях не им трябва много място. Аз имам и други сгради, казвам му. Във Ван Найс, няколко в Санога Парк, те са по̀ семейно ориентирани. Нека да звънна на моя човек в Долината, той ще провери и тогава ще видим какво можем да направим за жената.
— Тауъл ми вика, не, трябва да е в тази сграда. Хлапето вече било записано в някакво училище наблизо, да се мести за него щяло да бъде травматично преживяване. Къде ще споря с него, нали той е докторът. Аз му казвам, докторе, как ще накараш едно дете да не вдига шум в място като това? Това са предимно самостоятелни наематели, някои от тях обичат да си поспиват до късно. Той вика, аз гарантирам, че това дете ще пази тишина и ще се държи добре. Аз пък си помислих, щом малката може да не вдига шум, значи нещо не й е съвсем наред. И сега като се появихте вие, всичко ми се върза.
— Опитвам се аз да му откажа, обаче той ме притиска. Голям досадник е. Жена ми го обожава, направо ще ми види сметката, ако разбере, че съм го ядосал, и затова аз му казвам, добре, става. Уговаряме си двамата среща и той пристига с оная женска Куин и с нейното хлапе. Изненадах се. Предишната нощ се бях размислил и реших, че сигурно я опъва и затова е решил да се прави на Майка Тереза. И затова очаквах нещо класно, апетитно. Той е възрастен, обаче още не е за изхвърляне, нали така? Значи влизат те двете с хлапето и какво да видя, ами те истински битници. Майката се плаши и от сянката си, пуши повече от мен, което направо не е за вярване, а детето, нали ви казах, едно такова отнесено, гледа в една точка, макар че, трябва да призная, наистина е доста тиха. Не шукна даже. Хич не ми се вярваше, че майката ще се оправи с работата, но какво да правя, нали вече се бях прецакал. Взех я на работа. Тя се справяше добре. Работеше здраво, но бавно схващаше. За детето — никакви оплаквания. И ето че сега, само няколко месеца по-късно, госпожата ми изчезна яко дим. Да не говорим, че е завлякла със себе си платежни чекове за поне пет бона. Сега ще трябва да ги проследя, да предупредя наемателите да ги анулират и да ги накарам да ми напишат нови. Ще трябва да почистя това място и да си намеря нов домоуправител. Обаче повече никаква аванта. Нито на доктори, нито на кой да е друг.
Той скръсти ръце на гърдите си.
— Имате ли някаква представа къде е отишла? — попитах аз.
— Ако имах, щях ли да седя сега тук с вас и да приказвам празни приказки?
Господин собственикът отиде в спалнята. Тя си беше все така гола и пуста.
— Вижте сега това. Как може да се отгледа едно дете в нещо подобно? Аз си имам три и всяко от тях има своя собствена стая. Имат си телевизори, лавици за книги, видеоигри и всичко останало. Как може умът на едно дете да се развива в такава стая?
— Ако се чуете с нея или разберете къде е, ще бъдете ли така добър да ми се обадите? — Извадих една своя стара визитка, задрасках служебния номер и му написах домашния.
Той й хвърли един поглед и я прибра в джоба си. Прокара пръст по ръба на раклата и мигом изтръска събралия се по върха му прах.
— Гадост. Мразя мръсотията. Обичам нещата да са чисти, нали се сещате какво имам предвид? Моите апартаменти са винаги чисти — плащам допълнително, за да работя само с най-добрите служби за почистване. Много е важно да се създаде здравословна атмосфера за наемателя.
— Ще ми се обадите ли?
— Разбира се, разбира се. Да разчитам, че и вие ще направите същото за мен, нали? Нямам нищо против да открия госпожица Бонита и да си прибера чековете обратно. — Той прерови джобовете си, измъкна отнякъде портфейл от кожа на алигатор, разтвори го и ми подаде една сивкава визитка, чийто надпис гласеше: „Ем енд ем пропъртийз, Мардук И. Минасян, президент“. На картичката имаше и адрес в Сенчъри Сити.