Пейзажът наоколо се бе променил неусетно. Наблъсканите една до друга къщички отстъпваха пред все по-големи по площ, занемарени, обрасли с плевели участъци. Никакви улични будки, никакви телефони, никакви хора… Идеалното място да пречукаш някого в ранния следобед.
Стрелнахме се надолу по склона и аз забелязах с ужас, че летя право към задънения край на улицата — солидна купчина пръст, останала от някакъв строеж. Оставаха ми някакви смешни десетина метра. Пътят ми за бягство беше отрязан. И от двете страни улицата беше блокирана от строителни материали — торби цимент, тухли, блокчета газобетон, дървени талпи и нови купчини пръст от изкопните работи. Истинска мишеловка. Челният сблъсък с камарата пръст пред мен най-вероятно щеше да ми види сметката или в най-добрия случай щеше да ме превърне в безпомощна цел.
Мислите на мъжа зад мен явно течаха горе-долу в същата посока, защото той започна серия уверени, ловки маневри, за да си осигури нужното преимущество. После дясната му ръка пусна за пореден път ръкохватката и той поведе мотора си вляво от мен, в най-удобната за него позиция.
Направих единственото, което ми оставаше — набих спирачки. Севилята сякаш се сгърчи, плъзна се напред, завъртя се и се заклати върху ресорите си, заплашвайки да се преобърне. Трябваше да удължа плъзгането и затова смених рязко посоката. Колата се завъртя като крило на вентилатор.
Последва сблъсък, който ме хвърли върху съседната седалка.
Изплъзналата се от контрол предница на колата бе „плеснала“ мотоциклета точно на излизане от описаната при завъртането дъга. Далеч по-лекият мотор излетя във въздуха, изръмжа глухо и описвайки широка парабола се заби в купчината пръст. Проследих с поглед как човек и машина се разделиха — моторът хукна сам нагоре, точно като при филмова каскада, а неговият ездач излетя още по-високо, разперил ръце като подплашена птица и след това тупна тежко някъде зад пръстта.
Севилята спря да се върти и двигателят й заглъхна. Надигнах се. Бях ударил наранената си ръка в отсрещната врата и сега болката пулсираше почти нетърпимо. Нищо не помръдна откъм строежа. Излязох тихо, приклекнах зад колата и изчаках там, докато съзнанието ми се проясни и дишането ми се нормализира. Все така нищо. Пропълзях крадешком два-три метра по-напред, заобиколих купчината пръст, като внимавах да не се надигам излишно. Навлязох в строежа и пред мен изникна незавършената структура на сградата — ръбест бетонен куб, от който стърчаха пръчки арматурно желязо. Останките от мотора открих веднага — куп обгоряло, смачкано желязо със счупено предно стъкло.
След още няколко минути обикаляне и надзъртане открих и тялото. Открих го в един ров близо до мястото, където се сливаха два циментови ръкава, посипано с отломки от фибростъкло и затрупано с две изолационни плоскости.
Матовият шлем си беше все още на мястото, но така и не бе успял да защити своя собственик, от чието гърло стърчеше дебел колкото показалеца ми стоманен прът. Раната, която прътът бе отворил на излизане, хич не беше приятна за гледане. През нея се виждаше разкъсаната трахея. Кръв се стичаше по гърлото на нещастника и се смесваше с прахта.
Клекнах, освободих каишката на шлема и се опитах да го сваля. Пречупеният, изкривен под неестествен ъгъл врат усложняваше доста задачата ми. Един от прешлените изпука и кръвта бликна с нова сила. Стомахът ми се сви от внезапен спазъм. Извърнах се настрани и повърнах в калта.
След около минута се върнах към гнусната задача. Вкусът в устата ми беше отвратителен, очите ми сълзяха, дишах тежко и шумно. Най-накрая успях да изтегля шлема, хвърлих го встрани и се взрях в безжизненото брадато лице на Джим Холстед, треньорът от „Ла Каса де лос Ниньос“. Устните му се бяха обтегнали в мъртвешка гримаса, която неприятно наподобяваше усмивка. При падането челюстите му явно се бяха захлопнали, защото със свалянето на шлема върху гърдите му се търкулна отхапаният връх на езика му. Очите му бяха широко отворени и налети с кръв.
Отвърнах поглед от лицето на мъртвия и видях как нещо проблесна на слънцето на два-три метра вдясно от мен. Отидох до мястото и открих пистолета — хромиран, 38-калибров. Взех го и го затъкнах в колана на панталона си.
Почвата под краката ми излъчваше топлина и миришеше на изгоряло. Втвърден катран. Токсичен отпадък. Неразложим боклук. Поливинилна растителност. Една сойка бе кацнала на лицето на Холстед. Кълвеше очите му.