Открих един празен прашасал чувал от цимент. Птицата отлетя, подплашена от моето приближаване. Разкъсах чувала и покрих с него тялото, затиснах краищата с няколко големи камъка и си тръгнах.
27.
Номерът в адреса, който ми бе дала на секретарката, съвпадна с грамадните стоманени цифри на фасадата на една искрящо бяла многоетажна сграда на „Оушън“, намираща се на не повече от миля от мястото, където бяха намерили смъртта си Мортън Хендлър и Елена Гутиерес.
Подобното на крипта фоайе с мраморен под и много огледала беше обзаведено с едно-единствено бяло канапе с памучна тапицерия и два фикуса в саксии с плетена украса. Горната половина от стената беше заета от няколко реда медни пощенски кутии, подредени по азбучен ред. Не ми беше особено трудно да открия тази на Крюгер. Оказа се, че апартаментът му е на дванайсетия етаж. Направих едно малко безшумно пътешествие с асансьора и накрая се озовах в коридор, застлан с плюш в кралско синьо, и стени, облицовани ефектно с пана от грапава материя.
Открих апартамента на Крюгер в северозападния ъгъл на сградата. Почуках по облицованата в кралско синьо врата.
Отвори ми самият домакин. Беше облечен с гащета за джогинг и фланелка на „Ла Каса“. Кожата му бе лъснала от пот и съдейки по миризмата, която се носеше от него, явно го бях прекъснал насред тренировка. Не можа да прикрие изненадата си от това, че ме вижда и промърмори „Здравейте, докторе“ с неестествено напрегнат глас. После забеляза пистолета в ръката ми и апатичното му изражение мигом се изпари. Истинското му лице си беше направо грозно.
— Какво по…
— Просто влез вътре — казах аз.
Той отстъпи навътре и аз го последвах. Апартаментът беше неголям, с нисък таван, замазан с хоросанова извара и покрит с блестящ емайл. Стените и килимът бяха бежови. Мебелите бяха малко и само подсилваха усещането, че мястото се обитава от наемател. Ако не беше стъклената стена с панорамна гледка към залива Санта Моника, жилището сигурно щеше да прилича повече на луксозна килия. По стените нямаше никакви картини, с изключение на поставения в рамка плакат от някакво състезание по борба, проведено в Унгария. От едната страна бе разположен миниатюрният кухненски бокс, а от другата — антрето. Значителна част от дневната беше затрупана със спортни принадлежности — ски и ски обувки, чифт дребни гребла, намазани с восък, няколко тенис ракети, маратонки, планинарски самар, футболна топка, баскетболна топка, лък и колчан със стрели. Един иззидан с тухли, боядисан в бежово рафт беше запълнен със спортни трофеи.
— Ти си бил голям спортяга бе, Тим.
— Какво, по дяволите, искате? — Жълтеникавите му очи шареха непрестанно насам-натам.
— Къде е малкото момиченце — Мелъди Куин?
— Въобще не знам за какво говорите. И махнете това нещо.
— Адски добре знаеш за какво говоря. Твоите приятелчета убийци са я отвлекли преди три дни, защото малката е била свидетелка на твоето гнусно представление. Или вече сте убили и нея?
— Аз не съм убиец. Не познавам никакво дете с фамилия Куин. Вие сте луд.
— Значи не си убиец? Джефри Саксън едва ли би се съгласил с теб.
Долната му челюст увисна за миг и после се захлопна рязко.
— Оставяш диря след себе си, Тим. Доста е самонадеяно от твоя страна да си мислиш, че никой не би могъл да я открие.
— Кой сте вие всъщност?
— Точно този, за когото се представих. По-интересно е ти кой си всъщност. Поредното богаташче, дето все се забърква в разни каши? Човек, който се наслаждава на това да чупи клонки пред безпомощни гърбушковци, за да види как ще им подейства това? Или просто некадърен актьор, чието най-добро превъплъщение е Джак Изкормвача?
— Не се опитвай да ми лепнеш това! — Пръстите му се свиха в юмруци.
— Ръцете горе — махнах му аз с пистолета.
Подчини ми се съвсем бавно. Яките му, загорели ръце се озоваха на височината на главата. Проследих ги с поглед и това отвлече вниманието ми от краката му. Той не пропусна да се възползва от това.
Ритникът помете ръката ми малко под китката и пръстите ми изтръпнаха тутакси. Пистолетът изхвърча встрани и падна върху килима. Двамата се хвърлихме почти едновременно, всеки от нас в желанието си да го докопа пръв, и се озовахме на пода, вплетени и раздаващи бясно удари и ритници. Не чувствах болката. Бях превъртял от гняв. Исках да го пречукам.