Тим Крюгер беше като изплетен от стоманена нишка. Все едно че се опитвах да преборя извънбордови двигател. Опитах се да вкопча пръсти в корема му, но не открих там и милиметър отпусната плът. Забих лакът в ребрата му. Това го отхвърли назад, но той възстанови равновесието си, сякаш беше на пружини и без да губи нито секунда, ми фрасна един десен прав в ченето. Залитнах и той използва объркването ми, за да мине зад мен и да ми направи ключ на врата. Ключът си го биваше — ръцете ми увиснаха безпомощно.
Крюгер изръмжа и натегна ключа. Главата ми беше на път да експлодира. Погледът ми се премрежи. Чувствах се почти безпомощен. Той танцуваше около мен със завидна ловкост и така успяваше да остане неизменно извън обсега ми, като непрекъснато усилваше натиска. После започна да изтегля главата ми назад. Осъзнах, че след броени секунди вратът ми ще се прекърши. Тогава неочаквано ме споходи мисълта за Джефри Саксън и това ми даде нови сили, достатъчни, за да се извъртя леко и да забия пета в ходилото му. Той изрева от болка и рефлексивно отпусна хватката си, после се опита да я възстанови, но вече беше твърде късно. Забих един страничен ритник в главата му и после атакувах долната част на корема му с бърза серия прави удари с двете ръце. Когато се сви, го съсякох с удар с лакътя в точката, където главата се съединява с врата. Той се просна на пода. Възползвах се от преимуществото си и го наритах в носа. Втори такъв ритник и някое парченце от хрущяла на носа най-вероятно щеше да се забие в мозъка му. Ей богу, сигурно щях да го наритам. Но той изгуби съзнание и това му спаси живота.
Сред катераческите принадлежности открих намотка здраво найлоново въже и го вързах както беше легнал по корем, така че ръцете и краката му да са изпънати назад. Проверих възлите, затегнах ги още веднъж и издърпах тялото далеч от всички предмети, които биха могли да се превърнат в евентуални оръжия. После открих пистолета, взех го в ръка и отидох до кухнята, за да накисна някаква хавлия в студена вода.
Плясках го няколко минути с единия край на мократа хавлия, но резултатът от това беше само едно изръмжаване в полусъзнание. Затова направих втори курс до кухнята, напълних една тенджера с вода, върнах се обратно и плиснах съдържанието върху главата му. Това вече му подейства.
— О, боже — изстена той. Веднага започна да се дърпа, стиснал зъби, но скоро разбра, че е безсмислено, и миряса.
Притиснах дулото на пистолета в сгъвката на десния му крак.
— Ти си падаш по спорта, Тим. Което е хубаво, защото в затвора ще имаш доста време за тренировки. Без тренировки там времето може да тече много бавно. Сега смятам да ти задам няколко въпроса и ако не получа задоволителни отговори, ще започна да те осакатявам малко по малко. Първо ще те прострелям ей тук. — Ръгнах го в сгъвката с дулото на пистолета. — Така кракът ще ти върши работа колкото да те закара до кенефа. След това ще повторя същата процедура с другия ти крак. После ще подкарам пръстите, китките, лактите. Ще си излежиш присъдата като зеленчук в саксия, Тим.
Слушах се отстрани, сякаш думите изговаряше някой непознат. И до ден-днешен не знам дали щях да изпълня заканата си. Така и не ми се наложи.
— Къде е Мелъди Куин?
— В „Ла Каса“.
— Къде в „Ла Каса“.
— В складовите помещения, тези до гората.
— Става дума за циментовите бункери, онези, които ти пропусна да ми покажеш, нали?
— Ъ-хъ. Да.
— В кой по-точно? Видях четири.
— Последният, този, който е най-далеч от двора.
Върху килима, току пред краката ми, се появи разрастващо се тъмно петно. Тим Крюгер беше подмокрил гащите.
— Господи — каза той.
— Да не се отвличаме, Тим. Дотук се справяш чудесно.
Той кимна, сякаш се нуждаеше от похвалата ми.
— Тя жива ли е още?
— Да. Поне доколкото знам аз. Братовчедът Уил… Доктор Тауъл искаше да я оставим жива. Гюс и съдията се съгласиха.
— А майка й?
Той затвори очи и не каза нищо.
— Приказвай, Тим, иначе ти отидоха крачетата.
— Мъртва е. Човекът, когото изпратиха да я прибере заедно с дъщеря й, го е направил.
Спомних си за полето в северната част на „Ла Каса“. „Смятаме да засадим зеленчуци това лято“ — бе казал преподобният.
— Кой е той?
— Някакъв луд. Някакъв сакат… не, парализиран от едната страна. Гюс му вика Ърл.