Две убийства, прикачени на двама мъртъвци. Много гот. Работата намирисваше и аз му го казах.
— Точно така си беше. Не казвам, че съм напълно невинен. Знаех какво отиват да правят, когато ги закарах до апартамента на психотерапевта. Аз им дадох ключа. Но не съм убивал никого.
— Откъде намери ключа?
— Братовчедът Уил ми го даде. Не знам откъде го е взел.
— Добре. Разбрахме кой какво. Сега ми кажи защо беше цялата касапница.
— Предполагах, че знаеш…
— Хич недей да ми предполагаш.
— Добре, добре. Заради Бригадата. Тя е прикритие за педофили. Психотерапевтът и момичето разбрали какво става и решили да изнудват Гюс. Адски тъпо от тяхна страна.
Припомних си снимките, които Майло ми беше показал още първия ден. И двамата бяха платили много висока цена за глупостта си.
Прогоних окървавените тела от спомените си и се върнах отново към Крюгер.
— Всички „джентълмени“ ли са извратеняци?
— Не. Само около една четвърт от тях. Останалите са чисти. Така е по-лесно да прикриеш перверзниците, като ги смесиш със свестни хора.
— И децата така и не проговарят?
— За перверзниците подбираме такива, които да не могат да говорят много. Бавноразвиващи се, такива, които не знаят английски, други тежки случаи. Гюс предпочита сираците, защото те нямат семейни връзки, няма кой да ги потърси.
— И Родни ли беше измежду избраните?
— Ъ-хъ.
— Страхът му от докторите има ли нещо общо с това?
— Да. Единият от извратеняците попрекалил с него. Един хирург. Гюс ги предупреждава да го дават по-кротко. Той не иска децата да пострадат. Скапаната стока не носи печалба. Но ония невинаги схващат. Те просто не са наред, нали се сещаш?
— Сещам се. — Гневът и отвращението направо премрежваха погледа ми. Да го ритам по главата, докато ми мине, ми се виждаше за известно време не чак толкова лошо решение. За съжаление това беше удоволствие, което не можех да си позволя.
— Аз не съм един от тях — настояваше той и звучеше така, сякаш почти бе успял да убеди и себе си в това. — Всъщност дори си мисля, че това е отвратително.
Наведох се и го сграбчих за гърлото.
— Ти си бил част от тая гадост, боклук такъв!
Лицето му стана мораво, очите му се разшириха, сякаш всеки момент щяха да изхвърчат от орбитите си. Пуснах главата му. Пуснах я да издрънчи на пода. Приземи се право върху носа си и от него текна кръв. Крюгер се сгърчи от болка.
— Не ми казвай, сам ще се сетя. Изпълнявал си заповеди.
— Ти не разбираш! — изстена той. Сълзите му се примесиха със струйките кръв по горната му устна. При неговия актьорски талант едва ли му бе толкова трудно да ги изцеди от очите си, когато си поиска. — Гюс ме прибра, когато всички останали — моите тъй наречени приятели, семейството ми, всички — ме изнудваха за оная издънка със Саксън. Можеш да си мислиш каквото искаш, но това не беше убийство. Случайно стана. Саксън не беше невинната жертва. Той искаше да ме убие — това е истината.
— Добре че сега не може да ни представи своята гледна точка.
— Мамка му! Никой не ми повярва. Само Гюс. Той разбираше какво значи да учиш в такова място. Всички ме смятаха за откачен, срам за семейството и тъй нататък. Само той ми даде възможността да се докажа. И аз не го разочаровах. Доказах, че колежанската грамота не е всичко в тоя живот. Всичко в „Ла Каса“ вървеше по мед и масло и…
— Ти си бил роден щурмовак бе, Тим. Но не се опитвай да ме трогнеш. Както вече казах, сега са ми нужни отговори.
— Питай — каза той уморено.
— Откога Бригадата е прикритие за педофили?
— Още от самото начало.
— Като в Мексико?
— Точно така. Там обаче ченгетата са знаели всичко, поне той така казва. За целта просто му се налагало да им бута по нещо от време на време. Те му позволявали да докарва богати бизнесмени от Акапулко — японци, доста араби — за да си поиграят с хлапетата. Мястото се е казвало „Християнският дом на отец Аугустино“ или както там звучи това на испански. Минало доста време, преди да назначат някакъв нов полицейски комисар, някакъв пълен хахо на религиозна тема, който хич не харесал цялата история. Гюс каза, че онзи го изнудил за хиляди долари и накрая го прекарал, като затворил дома. Тогава той взел откачения Ърл със себе си и дошъл тук.