— Ърл е бил негово момче в Мексико?
— Ъ-хъ. Сигурно му е вършел мръсната работа и е ходел по петите на Гюс като уличен помияр. Ърл говореше страхотно испански, без всякакъв акцент, но предимно идиотщини. Беше сериозно повреден. Робот с няколко разхлабени гайки по важните места.
— И въпреки това Маккафри го е убил.
Крюгер направи каквото можа, за да свие рамене, въпреки въжетата.
— Трябва да познаваш Гюс, за да го разбереш. Той е студен. Обича властта. Изпречиш ли му се на пътя, и с теб е свършено. Тия нещастници нямаха никакви шансове.
— А как е успял да се уреди толкова бързо в Лос Анджелис?
— Връзки.
— Братовчедът Уили?
Крюгер се поколеба. Ръчнах го за пореден път с пистолета.
— Да. Съдията Хейдън също. Плюс още някои други. Всеки от тях, изглежда, е повлачил след себе си още някой. Всеки е познавал поне по още един сбърканяк. Направо не е за вярване колко такива като тях има. Братовчедът Уили например успя да ме изненада, защото вече го познавах добре. Винаги съм го мислел за света вода ненапита. Моите старци непрекъснато ми го даваха за пример — безупречния преуспял братовчед доктор. — Той се захили. — А нашият човек си падал по дечицата. — Още хилене. — Макар че не съм го засичал да си взема някое хлапе. Аз съставям графиците и никога не съм го уреждал с нещо. Всичко, което знам, е, че той идваше да превърже пострадалите деца всеки път, когато го повикахме. И все пак, няма начин и той да не е толкова извратен, колкото са и останалите, иначе как щеше да се сдуши с Гюс?
Не обърнах внимание на въпроса му и зададох своя.
— Колко време продължи изнудването?
— Няколко месеца. Както вече ти казах, подбирахме внимателно децата, за да няма издънки. Но веднъж все пак се издънихме. Имаше едно момче, сираче, на практика идеално за целта. Всички си мислеха, че е ням. За бога, той така и не ни промълви дори думичка. Назначихме му изследвания за говорна и слухова годност — правителството плаща за подобни неща — и резултатите показаха, че той не може да говори. Бяхме съвсем сигурни, но се оказа, че грешим. Хлапето можело да говори и още как. Разправило всичко на учителката си, тя превъртяла и се обадила на Братовчеда Уил — той беше назначеният педиатър на малкия. Тя не е подозирала, че и той е замесен. Той пък каза на Гюс.
И Гюс се погрижил да отстрани пречката Гари Немет.
— После какво?
— Аз… трябва ли да говорим за това?
— Трябва и още как! Как стана всичко?
— Прегазиха го с камион. Измъкнаха го от леглото около полунощ. По това време наоколо няма жива душа. Пуснали го да върви по пътя както си бил по пижама. Помня пижамата. Жълта на бейзболни топки и бухалки. Мо… можех да се опитам да ги спра, но нямаше никакъв смисъл. Хлапето разбираше накъде отива работата. Просто ей така. Ако им се бях опънал, после сигурно щяха да пречукат и мен. Беше гадно да се постъпи така с едно дете. Толкова хладнокръвно го убиха. Понечих да кажа нещо, но Гюс ме стисна за ръката. Исках да изкрещя. Хлапето вървеше по пътя, само, полузаспало, все едно че продължаваше да сънува. Затраях си. Холстед подкара камиона с пълна газ по склона. После включи фаровете. Удари малкия отзад. Той май така и не разбра какво стана, беше толкова сънен.
Крюгер млъкна, затвори очи и задиша тежко.
— Гюс се чудеше дали да не пречука и учителката още тогава, но после реши да изчака, за да разбере дали не е казала на още някого. Нареди на Холстед да я следи. Той преровил нейния апартамент. Тя не била там по това време. Само съквартирантката й. Холстед искал да я отвлече, да я пребие, да разбере какво знае. Но тогава видял учителката да се връща с някакъв тип — Хендлър. Била дошла да си вземе багажа, сякаш се канела да се изнесе и да живее при него. Холстед докладвал за това на Гюс. Сега вече става сложно. Започнали да ги наблюдават и накрая ги видели да се срещат с Бруно. Ние познавахме Бруно — той беше доброволец в „Ла Каса“, изглеждаше страхотен мъж. Всеотдаен. Хлапетата го обожаваха. След като ги засякохме заедно, разбрахме, че ни е шпионирал. И ето че пречките за отстраняване бяха вече три.
— Обажданията започнаха няколко дни по-късно. Беше Бруно. Преправяше си гласа, но ние знаехме, че е той. Каза, че имал касети, на които било записано всичко, казано от Гари Немет. Той дори ни пусна няколко секунди по телефона. Аматьорска работа. На Гюс всичко му беше ясно още от самото начало. Нещастници.
„Жалък“ беше най-удачното определение за целия сценарий. Едно красиво, привлекателно момиче — Елена Гутиерес, което си пада малко материалистка, но иначе е с добро сърце, депресирана от работата си, отива на терапия при Мортън Хендлър, доктор по медицина, психотерапевт и психопат. Скоро момичето се озовава в леглото на Хендлър, но не спира да му разказва за проблемите си. Така се стига до голямата, ужасяваща тайна на „Ла Каса“. Хендлър я изслушва с невероятно разбиране. Той е сърдечен и загрижен. Истински боклук, както бе казала Ракел Очоа. Но и невероятен майстор в прилъгването на хора, на които никой друг не иска да обърне внимание. Този негов талант е коствал живота на Елена. Защото нейната човешка трагедия е изглеждала като златна мина в очите на Хендлър. Мръсотийки по върховете на властта — може ли да има по-сладка тема за изнудване?