Естествено, Хендлър няма никакво намерение да споделя с нея истинските си намерения. Всъщност той дори допуска възможността хлапето да си е измислило всичко. А може и Елена да преувеличава — знаете ги какви са жените, а тя е и с мексиканска кръв — затова я посъветва да продължи да разпитва детето, като набляга на това, колко благородно от нейна страна е всичко това.
„А не трябва ли да се обърна към властите?“ — пита го тя. Изчакай, мила, не избързвай, нека първо се убедим, че нещата стоят точно така. Но хлапето вика за помощ — лошите хора продължават да идват за него… Тогава Елена взема нещата в свои ръце и се обажда на доктора на Гари. И така си подписва смъртната присъда.
Когато Елена научава за смъртта на детето, тя се досеща за ужасната истина и това я срива окончателно. Хендлър я тъпче с транквиланти и я успокоява в обятията си. В това време психопатският му мозък щрака неуморно, защото той вече знае, че парите са му в кърпа вързани.
На сцената се появява Морис Бруно — сродна психопатска душа, бивш пациент и отскорошен приятел. Абсолютен сладур. Хендлър му предлага дял от плячката, при условие че се съгласи да се включи в Джентълменската бригада и да разбере колкото се може повече. Имена, места, дати. Елена вече иска да се обади на полицията. Хендлър я възпира с още хапчета и с нова порция сладки приказки. Полицията нищо не може да направи, мила. Те и пръста няма да си мръднат. От личен опит го знам. Бавно и внимателно той я запознава с плана за изнудване. Ето това е начинът да ги накажем, убеждава я той. Да ги ударим там, където ще ги заболи най-много. Тя го слуша и се чувства толкова объркана, просто не знае какво да си мисли. Има нещо нередно в това да се правят пари от смъртта на едно безпомощно малко момче, но пък, от друга страна, вече нищо не може да му върне живота, а Мортън, изглежда, знае какво прави. Той е толкова убедителен, а освен това толкова й се иска да има онзи датсун 280 ZX. Каква невероятна кола! Но тя никога няма да може да си я позволи с парите, които изкарва като учителка. Освен това, кой, по дяволите, е направил нещо за нея през целия й жалък живот?
— Ърл и Холстед тършували за касетите — тъкмо казваше Крюгер, — след като ги били вързали вече. Мъчили ги, за да изплюят камъчето, но нито един от тях не проговорил. Холстед се оплака на Гюс, че най-вероятно щял да изкопчи всичко от тях, ако Ърл не работел твърде бързо с ножа. Хендлър умрял, след като Ърл му прерязал гърлото, а момичето превъртяло напълно и не спирало да крещи, затова трябвало да й запушат устата. Тя се задавила и Ърл я довършил, но първо си поиграл с нея.
— Но затова пък ти успя да се добереш до касетите, нали, Тими?
— Да. Тя ги е държала при майка си. Взех ги от братчето й наркоман. Подкупих го с дрога.
— Продължавай.
— Това е. Те се опитаха да изцедят Гюс и той им плати веднъж или два пъти — сериозни суми, защото рулцата с банкноти бяха доста внушителни — но това беше само за да им създаде илюзията, че те владеят положението. Но те нямаха никакви шансове още от самото начало. Така и не си върнахме парите, но това едва ли има голямо значение. Просто една капка по-малко във ведрото. Освен това парите, изглежда, не вълнуваха особено Гюс. Той живее скромно, храни се скромно. А парите се стичат в дома всеки ден. Големи пари. Парите от правителството. После частните дарения. Да не говорим за стотиците извратеняци, които си плащат за удоволствието. Гюс си ги трупа някъде, но никога досега не съм видял да ги харчи за нещо екстравагантно. Не парите, а властта го привлича.
— Къде са касетите?
— Дадох ги на Гюс.
— Хайде-е.
— Наистина му ги дадох. Той ме прати да му ги донеса и аз го направих.
— Това ти коляно ми харесва повече. Изглежда толкова здраво. Ще бъде жалко да го направим на кайма. — Отдръпнах се леко назад и опрях дулото плътно в сгъвката на крака му.