— Спри! Добре де, направих копие. Налагаше се. Като застраховка. Ами ако Гюс решеше да се отърве и от мен някой ден?
— Къде са?
— В спалнята. Залепени са със скоч за матрака.
— И да не вземеш да хукнеш нанякъде. — Дръпнах пистолета.
Той скръцна със зъби като уловена в мрежа акула.
Открих три ненадписани касети точно там, където ме бе посъветвал да ги потърся.
— Да чуем сега малко имена. На извратеняците от Бригадата.
Той ми ги изрецитира като отличник натегач. Автоматично. Нервно. С облекчение.
— Други?
— Тия не стигат ли?
Тук беше прав. Беше споменал един добре известен филмов режисьор, един помощник-прокурор, едри риби в политиката, няколко корпоративни адвокати. Доктори. Банкери. Търговци на недвижими имоти. Все мъже, чиито имена се появяваха в пресата най-често във връзка с някакво направено дарение или със спечелена награда за проявена хуманност. Мъже, за които хората гласуваха, за да ги направят свои избраници. Нед Бионди щеше да получи материал, с който да предизвика такъв взрив, че сигурно щяха да летят трески години наред.
— Няма да забравиш за всичко това, когато те попитат от полицията, нали, Тим?
— Не! От къде на къде? Може би, като окажа съдействие, ще успея да се откупя.
— Забрави за измъкването, точка. Но поне ти остава утехата, че няма да свършиш като тор за зеленчуците на Маккафри.
Крюгер се замисли. Сигурно му се прииска да ми тегли няколко звучни псувни, но вързаните ръце и крака явно го вразумиха.
— Виж — каза той, — аз ти помогнах. Сега ти ми помогни да се договоря с ченгетата. Ще съдействам, освен това не съм убивал никого.
Властта, която ми приписваше, беше пълна измишльотина. Така или иначе, аз се възползвах от заблудата му.
— Ще направя каквото мога — казах великодушно, — но до голяма степен всичко зависи от теб. Ако Мелъди Куин се измъкне жива и здрава, ще се застъпя за теб. Ако ли не, изтичаш в клекалото.
— Тогава се размърдай, за бога! Измъкни я оттам! Не й давам повече от ден. Уил успяваше досега да удържи Гюс, но това няма да продължи дълго. И на нея ще й се случи случка. Или пък просто няма да открият тялото. Въпрос на време е. Гюс е убеден, че малката знае твърде много.
— Кажи ми как най-лесно мога да я измъкна оттам невредима.
Той отвърна поглед от мен.
— Излъгах те за мястото. Не е в най-крайната постройка, а в тази пред нея. Тази със синята метална врата. В джоба на кафявите ми панталони има ключ за нея. Панталоните са в гардероба в моята стая.
Оставих го, отидох до въпросния гардероб и се върнах с ключа.
— Играеш си с огъня, Тим.
— Нали вече ти казах всичко. Просто ми помогни.
— Има ли някой с нея?
— Не. Няма нужда. Уил я натъпка със седативи. Или е адски отнесена, или просто спи. Пращат от време на време по някой да й занесе храна и да я измие. Тя е вързана за леглото. Стените на склада са от бетон, без прозорци. Единственият прозорец е на тавана. Затвориш ли го, човекът вътре ще се задуши най-много за 48 часа.
— Уил Тауъл може ли да влезе в „Ла Каса“, без да предизвика нечие подозрение?
— Естествено. Нали ти казах, че той е на 24-часово дежурство, в случай че някой от „джентълмените“ се поувлече. В повечето случаи са дребни неща — драскотини, разкъсвания. Но понякога децата направо превъртат и тогава Уил им дава валиум или меларил, или пък една бърза доза торазин. Да, той може да се появи по всяко време.
— Добре. Сега ти ще му се обадиш, Тим. Ще му кажеш, че имате спешно нужда от неговите услуги. Искам го в „Ла Каса“ половин час след мръкване — в седем и трийсет. Гледай да не объркаш часа. Освен това той трябва да е сам. Измисли нещо убедително.
— Щях да съм далеч по-убедителен, ако можех да шавам малко повече.
— И така ще успееш. Вярвам в теб. Използвай актьорската си дарба. Бил си доста добър в ролята на Бил Робъртс…
— Откъде зна…
— Не знаех. Сега вече знам. Просто добре насочена догадка. Ако си наистина актьор, тогава би бил много подходящ за тази роля. А ролята ти включваше ли убийството на Хикъл?
— Стара история — каза той. — Да, аз се обадих по телефона. Да го подредим в твоя кабинет, беше идея на Хейдън. Той е извратен. И чувството му за хумор е извратено. Но както вече ти казах, не съм убивал никого. За Хикъл дори не бях намесен. Хейдън и братовчедът Уил се погрижиха за него. Те двамата, заедно с Гюс, решиха да му затворят устата. Все същата стара история, предполагам.