— Кога ще кажеш на Майло за всичко това?
— Просто няма да му казвам. Говорихме тази сутрин по телефона и той ми каза, в общи линии, да си гледам моите си работи и въобще да не се бъркам.
— Но на него това му е работата, Алекс. Той знае как да постъпи.
— Миличко, Майло ще избие тавана с глава, ако му кажа, че съм ходил в „Ла Каса“.
— Но онова бедно хлапе, онова бавноразвиващото, той дали не може да направи нещо за него?
Поклатих глава.
— На какво отгоре? Те сто процента ще измислят някакво страшно логично обяснение. Майло също си има своите подозрения, може би дори далеч по-сериозни, отколкото си мисля, но той не може да шавне без разрешението на шефовете си.
— А ти си нямаш шефове — каза тя тихо.
— Не се притеснявай.
— И ти не се притеснявай. Няма да се опитам да те спра. Говорех сериозно преди малко.
Пийнах още вино. Гърлото ми се беше свило на топка и студената течност ми действаше като истински еликсир.
Робин стана, отиде зад мен и сложи ръце на раменете ми. Жест на подкрепа — точно като онзи, който бях направил за Ракел само няколко часа по-рано. После пръстите й се плъзнаха надолу, за да си поиграят с растителността по гърдите ми.
— Алекс, ще бъда до теб, ако имаш нужда от мен.
— Непрекъснато имам нужда от теб. Но не и за да те забъркам в каша като тази.
— Няма значение за какво точно става дума, ще бъда до теб.
Надигнах се от креслото, притеглих я към себе си и започнах да я целувам — по врата, по ушите, по очите. Робин отметна глава назад и допря топлата, пулсираща точка на изящната си шия до устните ми.
— Хайде да скачаме в леглото, искам да те гушна — каза тя.
Пуснах радиото и го настроих на една от любимите си станции. Сони Ролинс тъкмо изцеждаше от тромпета си една размекваща коленете соната. Приглуших осветлението и отметнах завивките.
Втората изненада за вечерта си лежеше там — стандартен бял плик за бизнес кореспонденция без каквито и да е надписи, закрит наполовина от възглавницата ми.
— Това тук ли беше, когато дойде?
Тя беше свалила халата и при вида на писмото инстинктивно прикри с него гърдите си, сякаш ставаше дума за жив, дишащ натрапник.
— Може и да е било. Не съм идвала дотук.
Отворих внимателно плика и измъкнах от него един-единствен сгънат бял лист. Посланието не започваше със стандартните дата, адрес и име на подателя. Просто изписани ръкописно редове, клонящи песимистично надолу. Разкривеният рачешки почерк ми се стори познат. Седнах на ръба на леглото и зачетох.
Скъпи ми докторе,
Искрено се надявам, че възнамеряваш да спиш в леглото си, за да можеш все пак да прочетеш това. Позволих си да се промъкна през задната врата, за да оставя това послание. Между другото, по-добре си сложи нова брава, тази не струва.
Днес следобед от раменете ми бе смъкнат товара на случая „Х-Г“. Ел Капитан смята, че разследването се нуждае от прилив на свежа кръв. Безвкусният подбор на израза е негов, не мой. Аз лично се съмнявам в искрените му подбуди, но истината си е истина — моето разследване се забави твърде много.
Изглежда, не съм приел новината съвсем по мъжки, защото той тутакси ми предложи да си взема няколко дни отпуск. Всъщност предложението му звучеше по-скоро като нетърпящо възражение настояване.
Отначало не бях очарован, но после реших, че идеята не е никак лоша. И веднага си открих едно подходящо местенце за почивка с много слънце. Северно от Гуадалахара има едно мижаво курортче с минерални бани, кръстено Ахуакатлан. След кратко телефонно проучване на почвата установих, че мястото предлага богати възможности за задоволяване на личното ми любопитство. Да не говорим за отличните условия за лов и риболов.
Ще отсъствам най-вероятно два или три дни. Телефонните контакти са проблемни и нежелателни — местните държат изключително на личния си периметър. Ще ти се обадя, щом се върна. Поздрави на госпожица Страдивариус и се пази.
Всичко най-добро,
Дадох писмото на Робин, за да го прочете. Тя го прегледа набързо и ми го върна.
— Какво се опитва да каже, че са го изритали от случая?