Тя пофлиртува с Ван дер Грааф още пет минути и накрая му подхвърли причината за моето посещение. Заслуша се, направи ми знак с допрян палец и показалец и после продължи с флирта. Взех картончето на Крюгер.
Той беше петият член на семейството си, минал през този колеж. В графата „семеен бизнес“ се мъдреха съкращенията означаващи „превози“ и „недвижими имоти“. Крюгер не бе дарявал досега пари на колежа. Имаше и две особено интересни съкращения — „С. Р. — Л. У. Тауъл“ и „ЗЛЧ“ най-отгоре на картончето.
Маргарет затвори телефона.
— Ще се срещне с вас. При условие че дойда с вас и му направя един „бърз масаж“. Пустия му стар мераклия — каза тя с умиление.
Попитах я за споменаването на името на Тауъл в картончето на Крюгер.
— „С. Р.“ означава, че двамата имат роднинска връзка. Изглежда, вашите двама заподозрени са нещо като братовчеди.
— А защо това не е отбелязано и в картончето на Тауъл?
— Защото Крюгер е постъпил доста след завършването на Тауъл. „ЗЛЧ“ е далеч по-интересна бележка. Значи, че името му е било заличено от списъка.
— И защо?
— Не знам. Не пише. Няма такава практика. Освен това е съвсем нетипично. С потекло като неговото трябва да е бил голяма клечка тук. Сигурно е сгафил достатъчно сериозно, щом колежът е решил да го заличи от паметта си. — Тя ме погледна. — Доста интересно, не мислите ли?
— Определено.
Тя прибра картончетата обратно в плика и го заключи в бюрото си.
— Ще ви заведа при Ван дер Грааф още сега.
22.
Разкрасената клетка на асансьора ни качи до петия етаж на куполообразната сграда в другия край на затревения двор. Вратите му се отвориха и пред нас се откри гледка към потънала в тишина ротонда, облицована с мрамор. По свода на тавана беше изографисана фреска, изобразяваща херувимчета, които надуваха ловджийски рогове. Вече се намирахме във вътрешността на „купола“. Стените бяха зидани от камък и от тях се разнасяше миризма на гниеща хартия. Самотен прозорец, разграфен на разноцветни ромбове, разделяше две дъбови врати. Едната беше закичена с табелка „Картографска стая“ и изглеждаше така, сякаш не са я отваряли с десетилетия. На другата не пишеше нищо.
Маргарет почука по ненадписаната врата и след като никой не й отговори, бутна вратата и я отвори. Помещението вътре беше просторно, с висок таван и катедрални прозорци с гледка към пристана. Всеки свободен сантиметър от стената беше зает от книжни лавици, претъпкани с безкрайни редици парцаливи томове. Книгите, които не бяха успели да се вредят на лавиците, бяха скупчени върху пода. Насред помещението имаше плот на подпори, затрупан с купища ръкописи и още книги. В един от ъглите се бяха сместили антично бюро с крака, оформени като лапите на митичен звяр, и древен глобус на въртяща се поставка. Върху бюрото имаше кутия на „Макдоналдс“ за храна по домовете и куп мръсни, смачкани кърпи.
— Професоре? — каза Маргарет. После се обърна към мен: — Интересно къде ли е отишъл?
— Из-не-на-да-а-а! — Викът дойде някъде иззад плота с ръкописите, част от които се разхвърчаха по пода.
Маргарет подскочи като ужилена и си изтърва чантата. Една сбръчкана глава изникна сред куп ръкописи.
— Извинявай, че те стреснах така, миличка. — Главата се измъкна иззад плота, разтърсвайки се от беззвучен смях.
— Професоре — каза Маргарет, — засрамете се.
Тя се наведе, за да събере пръснатите листове.
Професорът застана пред нас с лукава физиономия. До този момент си мислех, че е седнал. Но когато главата му си остана на същото ниво, осъзнах, че е бил прав през цялото време.
Беше висок около метър и петдесет. Иначе ръстът му си беше нормален, но старецът се бе огънал през кръста, а върху деформирания му гръб се виждаше буца, голяма колкото ученическа раница. Главата му — сбръчкано яйце, увенчано с ореол от рядка бяла косица — изглеждаше твърде голяма за тяло като неговото. Походката му наподобяваше тази на упоен скорпион.
На лицето му се бе изписала маска на насмешливо разкаяние, но искриците в сълзящите му сини очички казваха доста повече от безкръвните му, изпънати в дъга устни.
— Да ти помогна ли, миличка? — Гласът му беше сух и прецизно модулиран.
Маргарет събра и последните остатъци от пръснатите по пода вещи и ги изсипа в чантата си.