За да поддържам прикритието си, трябваше поне да опитам да защитя Тауъл.
— Професоре, аз не познавам много добре доктор Тауъл, но като специалист той се ползва с безупречна репутация. Срещнах се лично с него и той ми се стори мъж с магнетично излъчване и силен характер. Дали пък това че е израснал в подобна среда не му е помогнало да изгради своята ярка индивидуалност?
Старецът ме погледна раздразнено.
— Врели-некипели! Разбирам, че трябва да го разкрасите, но от мен няма да чуете нищо друго освен истината. В цялата бриндамуурска глутница нямаше и един човек с индивидуалност. Млади човече, самотата е истинският нектар за индивидуалността. Нашият Уили Тауъл не си падаше по самотата.
— Защо мислите така?
— Не си спомням да съм го виждал някога сам. Вечно се мъкнеше с други двама тъпанари от острова. Тримата се държаха като малки диктаторчета. Уили, Стю и Еди.
— Стю и Еди?
— Да, да, точно това казах. Стюарт Хикъл и Уилям Хейдън.
Самото споменаване на тези имена ме накара да подскоча. Положих невероятно усилие, за да прикрия изумената си физиономия с надеждата, че старият професор няма да забележи реакцията ми.
— Хикъл беше един хилав, пъпчив негодник с извратени интереси, но другите двама не го оставяха да изръси и една дума, без да е да минала през тяхната цензура. Хейдън беше ситно зло гаднярче. Спипах го да преписва на един изпит и той се опита да ме подкупи, като ми предложи да ме уреди при някаква индианска проститутка с „екзотичен талант“! Представете си само, тоя пикльо да ми сводничи, сякаш аз не мога да се уредя и сам! Естествено, не го покрих и дори написах доста остро писмо на родителите му. Така и не получих отговор. Сигурно не са си направили труда да го прочетат, вечно кръстосваха Европа, за да си пръскат парите с пълни шепи. И знаете ли какво излезе от него? — завърши той риторично.
— Не — излъгах аз.
— Сега е съдия, в Лос Анджелис. Всъщност мисля, че и трите диктаторчета се преместиха в Лос Анджелис. Хикъл е нещо като химик — искаше да стане доктор като Уили и май дори започна да учи медицина, но се оказа твърде глупав, за да завърши.
Последва кратка пауза.
— Съдия — процеди накрая през зъби старецът. — Какво говори това за нашата съдебна власт?
Информацията просто ме заливаше като бликнал изневиделица гейзер и аз почнах да се притеснявам, че мога да пропусна нещо важно. Изкушавах се за втори път в един и същи ден да разкрия истинските си намерения, за да мога да изцедя словоохотливия старец до последна капка. Но обещанието, дадено на Маргарет, ме възпираше да го сторя.
— Аз съм един гаден стар мръсник, нали? — изграчи Ван дер Грааф.
— И многообещаващ източник на информация, професоре.
— О, нима? — Той се усмихна лукаво. — Да изровя ли някоя друга мръсотийка от перверзната си памет?
— Знам, че доктор Тауъл е изгубил детето и съпругата си преди години. Какво можете да ми кажете за това?
Ван дер Грааф се втренчи в мен, наля си и отпи глътка-две.
— И това ли ще влезе в материала ви?
— Всичко, което би могло да придаде плътност на образа на доктор Тауъл.
— О, да, плътност. Разбира се. Е, това си беше трагедия, спор да няма, и вашият доктор беше твърде млад, за да се справи с нея. По време на последната си година тук той се ожени за едно прекрасно момиче от добро портландско семейство. Тя беше истинско ангелче, но не принадлежеше на неговия кръг — „Двестате“ обикновено се чифтосваха помежду си. Всички бяха доста изненадани. След шест месеца момичето му роди син и нещата си дойдоха по местата.
— За миг изглеждаше, че триото ще се разтури. Хикъл и Хейдън се дръпнаха от Уили, след като той се опита да поеме задълженията си на женен мъж. След това жена му и детето загинаха и диктаторчетата се събраха отново. Всъщност няма нищо по-нормално от това след подобна трагедия човек да потърси утеха в компанията на приятелите си, нали?
— Как се случи?
Старецът надзърна в чашата си и пресуши последните няколко капки.
— Момичето — майката — трябвало да откара детето в болницата. Малкият се събудил с плач и не изглеждал никак добре. Най-близкото болнично заведение тогава беше Детската ортопедична болница в университета. Случило се по малките часове, навън все още било тъмно. Колата й излетяла от моста „Евъргрийн“ и потънала в езерото. Едва по изгрев-слънце ги откриха.