Взех картончето. Шедьовърът на Гретхен не се бе радвал на особен интерес. Преди последното му заемане отпреди шест месеца, един-единствен човек бе решил да надзърне в него през 1954 и това беше самата Гретхен. Сигурно е искала да го покаже на децата си — „Вижте, и мама някога е била колежанка“.
— Понякога в каталога се допълват бележки за закъснелите заемания. Ще погледна там, професоре. Как е името на последния заемател?
Хвърлих един поглед на подписа и му го казах. Още щом името се отдели от устните ми, мозъкът ми заработи трескаво. И когато двете думи отшумяха, аз вече знаех, че моята мисия няма да бъде завършена без едно пътуване до острова.
24.
Фериботът до остров Бриндамуур потегляше за сутрешния си курс в 7:30.
Поръчаното обаждане от рецепцията в 6:00 ме завари изкъпан, избръснат, с широко отворени очи, втренчени напрегнато в прозореца. Дъждът бе започнал малко след полунощ и оттогава не бе спрял да барабани по стъклените стени на апартамента. Беше успял да ме събуди за едно сънено мигновение, по време на което бях убеден, че чувам преминаването на кавалерията на Наполеон по коридора на моя етаж. Добре че отново ме унесе. В шест сутринта трополенето не бе престанало, а градът в краката ми изглеждаше измит и размазан, сякаш някой го бе потопил в аквариум.
Бях облечен със спортни панталони от дебел плат, кожено яке и вълнен пуловер. Освен това реших, че все пак няма да е зле да взема и шлифера си, който ми вършеше чудесна работа в Южна Калифорния, но тук можеше да се окаже по-тънък от марля. Закусих набързо с пушена сьомга, препечени филийки, сок и кафе, и се озовах на доковете в 7:10.
Успях да се вредя сред първите в автоколоната, запътила се към автодока. Колите се придвижваха доста бързо и не след дълго аз също се озовах в утробата на ферибота, зад един микробус „Фолксваген“ с лепенка „Спасете китовете“ на задната броня. Спрях колата и се измъкнах навън. Стълбище от две части ме отведе на палубата. Подминах магазин за подаръци, друг за цигари и пури, и снекбар — до един затворени.
Намерих си място до кърмата, увих се в шлифера и се приготвих да преживея едночасовото пътуване.
Корабът беше почти безлюден. Малкото други пасажери бяха предимно млади хора с работни облекла — най-вероятно наемни работници в именията на Бриндамуур. Обратният курс сигурно щеше да се радва на съвсем друга класа пътници — адвокати, банкери, финансисти, поели към лъскавите си офиси в центъра на града.
Групичка от шестима млади мъже, едва прехвърлили тийнейджърските си години, се появи на палубата и се настани на не повече от три метра от мен. Русоляви, брадясали в различна степен, облечени с омачкани якета и джинси, плачещи за здраво пране с накисване, те си подаваха в кръг термос, пълен с нещо, което определено не беше кафе, майтапеха се, пушеха и току избухваха в дружен гръмогласен смях. Един от тях ме забеляза и протегна термоса към мен.
— Една глътка, братле? — предложи ми той.
Усмихнах се и поклатих глава.
Той сви рамене, обърна ми гръб и купонът започна отново.
Фериботът наду свирката си, двигателите изръмжаха, палубата завибрира едва доловимо и ние потеглихме.
Някъде по средата на пътуването отидох до мястото, където се бяха настанили шестимата, вече свлекли се на палубата пиячи. Трима от тях спяха и хъркаха с отворени уста, единият разглеждаше някакъв порно комикс, а последните двама, между които и този, който ми бе предложил да си сръбна, бяха запалили по цигара и седяха хипнотизирани от димящия край на фасовете си.
— Извинете.
Двамата пушачи вдигнаха поглед към мен. Читателят въобще не ми обърна внимание.
— Ъ-хъ? — Щедрият се усмихна. Един от предните му зъби беше отчупен наполовина — занижена хигиена или леснозапалим темперамент. — Кофти, брато, ама ни се свърши бульона. Съжалявам. Нали тъй бе, Доги?
Неговият приятел, дебело момче, което тъкмо си пускаше мустаци и рунтави бакенбарди, се изхили и кимна.
— Да, свърши се. Ама хубаво бульонче си беше. Шейсет градуса, без майтап.
Повярвах му. Цялата пасмина вонеше на спиртоварна.
— Няма проблем. Оцених предложението. Просто се чудех дали не можете да ми дадете малко информация за Бриндамуур.
Двете момчета се спогледаха учудено. Явно дори не предполагаха, че разполагат с някаква информация за даване.