— Старши Джеймисдар. Серийният ми номер е 12278031. И аз имам нужда от вода веднага, защото иначе ще умра.
Макс помисли няколко секунди.
— Ще ви дам вода — каза той накрая. — Но само след като господин Халоран пие.
— Сигурен съм, че има достатъчно за двама ни — заяви Халоран, опитвайки да се усмихне убедително.
— Това трябва да реши господин Халоран — заяви твърдо Макс.
— Добре — каза Халоран и се изправи.
— Чакай! Спри! Къде отиваш?
— Ей тук, зад скалите — каза Халоран. — Време е за обедната ми молитва, която трябва да изрека в самота.
— Ами ако избягаш?
— Че какъв смисъл има? — попита Халоран докато се отдалечаваше. — Халоран просто отново ще ме хване.
— Вярно, вярно, човекът е гениален — промълви роботът.
Мина съвсем малко време. Внезапно Халоран се появи откъм скалите.
— Господин Халоран? — попита Макс.
— Аз съм — отвърна весело Халоран. — Стигна ли пленника ми при теб?
— Да, сър. Той е там, зад скалите. Моли се.
— Няма нищо — каза Халоран. — Слушай, Макс, когато се върне, погрижи се да пийне малко вода.
— С удоволствие. След като вие пийнете, сър.
— По дяволите, та аз изобщо не съм жаден. Ти се погрижи за горкия извънземен.
— Не мога, докато не видя, че вие сте си изпили дажбата. Състоянието на обезводняване, за което ви споменах, сега е в по-напреднала фаза. Вие скоро ще припаднете. Настоявам и ви умолявам. Пийте!
— Добре, престани да опяваш и ми донеси манерката.
— О, сър!
— А? Какво има?
— Знаете, че не мога да напусна поста си тук.
— Че защо, по дяволите?
— Защото е нарушение на заповедта. И още защото зад скалите има извънземен.
— Аз ще пазя вместо теб, Макс, момчето ми, а ти донеси манерката.
— Благодаря, че ми предлагате това, сър, но аз не мога да го позволя. Аз съм робот ПР, сглобен с единствената цел да пазя лагера. Не мога да прехвърлям отговорността си върху някой друг, дори и земен човек или друг робот ПР, докато не ми бъде казана паролата и не бъда освободен от задълженията си.
— Да, да — измърмори Халоран. — Откъдето и да започна, все стигам до нула. — Той мъчително се довлече зад скалите.
— Какво стана? — попита роботът. — Какво толкова казах?
Не последва отговор.
— Господин Халоран? Извънземен Джеймисдар?
Никакъв отговор. Макс продължи да пази периметъра си.
Халоран беше изтощен. Гърлото го дразнеше, когато говореше с тъпия робот, тялото го болеше от безкрайния пек на двойното слънце. Вече бе изгорял до почерняване и обелване на кожата и приличаше на печена пуйка. Болка, жажда и умора го мъчеха и не оставяха място за никакви чувства освен яд.
Той се ядосваше на себе си, задето попадна в толкова абсурдна ситуация, задето се остави да загине по толкова глупав начин. (Халоран ли? О, да, той не знаеше паролата, горкия тъпак, и предаде богу дух на петнадесет метра от подслона и водата. Тъжен, странен, нелеп край…)
Сега само яростта му помагаше да се движи, да обмисля положението си и да търси начин да се върне в лагера.
Беше убедил робота, че е земен човек. После го беше убедил, че е извънземен. И двата опита не успяха обаче, когато ставаше дума за жизненоважното проникване в лагера.
Какво още можеше да опита?
Той се излегна и се загледа в блестящото бяло небе. Пред очите му плуваха черни петна. Халюцинира ли? Не, птиците кръжаха. Те не обръщаха внимание на обикновената си храна — койотите и чакаха да им падне нещо наистина вкусно — ходещ банкет…
Халоран се насили да седне. Сега, каза си той, трябва да обмисля положението и да намеря вратичка…
От гледна точка на Макс, всички разумни същества, които знаят паролата са земни хора, а всички разумни същества, които не я знаят, са извънземни.
Което означава…
Какво ли означава? За миг Халоран помисли, че е намерил ключа на загадката. Но му беше трудно да се съсредоточи. Птиците кръжаха по-ниско. Един от койотите бе излязъл и душеше обувките му.
„Забрави това. Съсредоточи се. Превърни се в практичен автомат.“
Наистина, като се замисли човек, Макс е глупав. Той не е направен така, че да може да различава фалшификати, освен в твърде ограничен обхват. Критериите му са… архаични. Като онези разкази, за начина, по който Платон е дефинирал човека като двукрако без пера. А циникът Диоген показал едно оскубано пиле и настоявал, че то отговаря точно на определението. Затова на Платон му се наложило да промени определението за човек и да твърди, че той е двукрако без пера с широки нокти.
Но какво общо има всичко това с Макс?
Халоран разтърси силно главата си, опитвайки да се накара да се съсредоточи. Но виждаше пред очите си само човека от определението на Платон — двуметрово пиле без перушина, но с широки нокти на краката.