Тя се изви назад, отказвайки му целувката, и той захапа щръкналото пред устата му поло. Тялото й се вцепени от изненадалата го болка. Той напипа мекия пояс на панталоните й, а звукът от скъсването му, докато го смъкваше надолу, оглушителна изстърга в кошмарната тишина.
— Гледат ни! — изхлипа тя.
Той възтържествува към липсващото небе:
— Гледате ли ни? Добре, гледайте какво правим ние, хората, гледайте как го правим!
И с трясък я събори на палубата.
Разбира се, не постигна нищо, въпреки че тя не му оказа повече съпротива. Навярно и за да изнасилваш се искаше умение, или по-малко интелигентност, или по-малко алкохол. Само изпонатърти коленете и лактите си на дъските. Но тя остана да лежи като изнасилена и той, внезапно изтрезнял, се почувствува нетърпимо гузен. Не посмя да стане, защото щеше да се изправи пред изцъклено отворените й очи. Тя не посягаше дори да се прикрие, сякаш чакаше да довърши онова, за което бе се нахвърлил върху нея. Мълчеше по-страшно и от мълчанието, захлупило ги отново с присмехулно светлия си капак. Дълго набира смелост да протегне пръсти към лицето й. Беше мокро.
— Ще можете ли да ми простите? И аз не знам как стана, не бях на себе си. — Дишането й избухна в ушите му. — Може би от страх. Не знам.
— А аз ви обичах! — викна тя в яростен укор и последвалият плач закънтя чак в дъските под гърба му.
— Алфа, моля ви! Моля ви, аз наистина…
Захласната в плача си, тя не реагираше нито на думите му, нито на милувките му, а когато дланта му предпазливо се спря върху устата й, зверски го захапа.
— Оставете ме!
Болката в дланта му засили след алкохолното изтрезняване. Видя се да лежи на същите дъски със същата жена, друга наистина не бе идвала тук. Бе я милвал, беше изобретявал за нея нежни, мили и докрай безсилни в изказа си думи. А този фенер на мачтата по същия безплоден начин бе сигнализирал за тях някому, който не можеше да възприеме червеното му старание. Какво тогава ги е събрало на яхтата, щом са си толкова чужди?
Тежката светлина проникваше и през клепачите му, подреждаше там с тръпнещия ритъм на болката в дланта детайли от събития, от собствените му преживявания, смътно познати или непознати, а той ги отпъждаше със злоба, защото се озлобяваше на себе си. Глупости, любов! Да бяха се отбили в колибата на някого от рибарите… Чакай, нали и той самият имаше колиба! Да, всичко щеше да се свърши с изтичането на хормоните. Тя положително би избягала и с другиго, щом я е напекло да бяга, той би си поканил друга, ако в същата степен му се е харесала. Хвърли крадлив поглед към голия й, пихтиесто разтреперан от хлипането корем — доста стандартна хубавица, оставиш ли настрана умението й да хапе. Но и хапането не е нещо повече от безсилие.
Плачът край рамото му затихваше и той се дръпна още по-далеч от нея. Предпазливо разтърка лакътя си, погледна дланта. Трябваше да й се сложи компрес, за да се разнесе съсирекът. Най-просташката жажда за удоволствие, тя бе ги събрала, но защо той, умният и предпазливият, бе й се поддал? Нима още не бе се научил по-разумно да си взема удоволствията, да не допуска да го осакатяват? Защото заради тях и чрез тях ослепява съвременният човек за света, не от друго. Ако някога в джунглата самецът се е нахвърлял така върху някоя самка, от това са се пръсвали искрици-деца, за да осветяват още по-силно тъмата на планетата. Той е тичал после до припадък с копие подир сърните, а тя е вадела от земята сладки корени, за да поддържат и разпалват искрите, пръкнали се от огъня им. А те, двамата, обикаляха цял ден магазините, натъпкаха яхтата с деликатеси, за да станело приключението им по-красиво. Чиста патология! За да стане сега агонията им по-дълга, цял месец да трае, защото очевидно нямаше изход оттука. Природата е търпелива, тя ще си доведе своя експеримент до края, ще поиска да види и как се гърчат от глад, как издъхват от жажда.
— Капитане — като повей го докосна плахият й повик и чрез него той отново усети космическата тишина наоколо им. — Капитане!
Никоя жена не бе го назовавала така, а сякаш не за пръв път го чуваше от нейната уста.
— Може би съм сънувала, но аз те помня и друг, много нежен те помня. Сигурно аз също от страх така… Извинявай!
Той помнеше нежността си, но сега я мразеше, защото не успяваше да я свърже с жената, която целуваше рамото му, след като така животински бе го ухапала. Нежността ни е необходима само за да отблъсваме от време на време и от кожата си жестоката трафаретност на живота. За какво ще му се разкайва — той е, който постъпи с нея като пиян простак! Или и нейната памет се бе разбудила по същия начин, та се хващаше за отминалото?