Луиз Пени
ЖЕСТОКИЯТ МЕСЕЦ
На брат ми Роб и прекрасното му семейство:
Оди, Ким, Адам и Сара, с любов.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
Арман Гамаш – главен инспектор в отдел „Убийства“
Жан Ги Бовоар – инспектор, заместник на Гамаш
Изабел Лакост – полицай от екипа на Гамаш
Ивет Никол – млад полицай в отдел „Убийства“
Робер Лемио – млад полицай в отдел „Убийства“
доктор Шарън Харис – съдебен лекар
Силвен Франкьор – комисар
Мишел Бребьоф – комисар, приятел на Гамаш
Клара Мороу – художник
Питър Мороу – известен художник, съпруг на Клара
Мирна Ландерс – в миналото психолог, практикувал в Монреал; сега държи книжарница за нови и стари книги в Трите бора
Рут Зардо – възрастна поетеса
Габриел Дюбо – готвач и хотелиер; държи местното бистро и пансиона на селото с партньора си Оливие
Оливие Брюле – търговец на антикварни стоки и партньор на Габриел
Мосю Беливо – търговец на хранителни стоки; държи местната бакалия
Мадлен Фавро – един от по-новите жители на Трите бора; работила е в отдел „Изследователска дейност и развитие“ на „Бел Канада“, преди да се премести в селото
Хейзъл Смит – вдовица, майка на Софи и близка приятелка на Мадлен
Софи Смит – дъщеря на Хейзъл
Одил Монман – съсобственичка на най-близкия магазин за екологични продукти заедно с партньора си Жил
Жил Сандон – дърводелец, партньор на Одил
Жана Шове – медиум; на почивка в селото
Bienvenu(-e)! – Добре дошъл(-а)!
Bonjour! – Добър ден!
Bonsoir! – Добър вечер!
Café au lait – кафе с мляко
C’est ça – точно така
C’est épouvantable! – Това е ужасно!
C’est ici – тук е
C’est magnifique! – Прекрасно е!
C’est terrible! – Това е ужасно!
C’est trop – прекалено е
C’est vrai – вярно е
D’accord? – Разбрано?
Désolé – съжалявам
Est-ce que je peux vous aider? – Мога ли да ви помогна?
Est-ce que c’est vrai? – Вярно ли е това?
Et voilà! – Ето!
Excusez-moi – извинете ме
Joyeuses Pâques! – Честит Великден!
Mais, c’est horrible! – Но това е ужасно!
Mais, franchement – но честно казано
Merde! – По дяволите!
Merci – благодаря
Мon chéri – мили, скъпи
Non – не
Oui, allô? – Да, ало?
Pardon – моля
Sacré! – О, боже!
Santé! – Наздраве!
S’il vous plaît – моля, ако обичате
Tabernacle! – По дяволите!
ГЛАВА ПЪРВА
Коленичила в уханната влажна трева, Клара Мороу внимателно скри великденското яйце и се замисли за възкресението на мъртвите, с което смяташе да се залови веднага след вечеря. Отмести увиснал кичур от лицето си и така омаза косата си със сламки, кал и друга кафява субстанция, която навярно не беше кал. Навсякъде наоколо жителите на селцето се разхождаха с кошници яркобоядисани яйца и търсеха идеалните скривалища за тях. Рут Зардо седеше на близката пейка, по средата на затревения селски площад, и хвърляше яйца напосоки, като от време на време улучваше някого по главата или по задните части. „Има обезпокоително добър мерник за толкова стара и побъркана жена“ – помисли си Клара.
– Ще ходиш ли довечера? – направи опит да разконцентрира възрастната поетеса, която в този момент се целеше в мосю Беливо.
– Луда ли си? Живите хора са достатъчно противни, защо ми е да възкресявам мъртвите.
При тези думи Рут улучи мосю Беливо по тила. За щастие, бакалинът на селото носеше платнена шапка, пък и изпитваше топли чувства към белокосата върлина на пейката. Рут много внимателно избираше жертвите си. Почти винаги се целеше в хора, които я обичат.
Обикновено човек не се притеснява толкова, когато го замерят с шоколадови великденски яйца. Обаче тези не бяха шоколадови. Само веднъж бяха направили грешката да използват такива.
Преди няколко години, когато жителите на Трите бора за първи път решиха да организират търсене на яйца в неделята на Великден, въодушевлението беше голямо. Хората се събраха в бистрото на Оливие и докато пийваха и похапваха, разпределиха торбичките с шоколадови яйца, които трябваше да скрият на другия ден. Възгласи „Ооох!“ и „Ааах!“ с нотка на завист огласяха въздуха. Сякаш отново бяха деца. Но истинско удоволствие щяха да изпитат, когато видят лицата на хлапетата от селото. Освен това малчуганите нямаше да намерят всички яйца, особено скритите зад бара на Оливие.