– Защо? – попита Лемио.
– Толкова ли си глупав? – сряза го Никол. – Имението „Хадли“ има славата на къща, обитавана от духове. Жената си изкарва хляба, като говори с духове. Ку-ку!
Бовоар не коментира думите ѝ. Стана и написа:
Свещи
Сол.
– Нещо друго? – попита. Обичаше да пише разни неща на дъската. Винаги му беше харесвало. Обичаше миризмата на маркер. Обичаше скърцането му. И реда, който слагаше в хаотичните идеи.
– Заклинанията ѝ – вметна Гамаш. – Те са важни.
– Да бе – измърмори Никол със скептична физиономия.
– За създаването на подходяща атмосфера – уточни главният инспектор. – А тя е била решаваща. Доколкото разбрах, сеансът в петък е бил страшничък, но този в неделя е бил наистина ужасяващ. Може би извършителят се е опитал да убие Мадлен в петък, но не е успял да я уплаши достатъчно.
– Кой е дал идеята за сеанс в имението „Хадли“? – попита Лемио и погледна Никол, сякаш я предизвикваше пак да му се присмее.
Младата полицайка само се озъби и поклати глава. Лемио усети как гневът напира в гърдите му, кипва и заплашва да изври през гърлото му. Достатъчно вбесяващо беше да му се присмива, да го обижда, да го обвинява, че се подмазва. Но пренебрежителното ѝ отношение бе най-лошо.
– Не знам – каза Гамаш. – Питах, но никой не си спомня.
– Но ако мислите, че преместването в имението „Хадли“ е решителният елемент, това изключва Хейзъл и Софи – изтъкна Бовоар.
– Защо? – попита Лемио.
– Не са били там в петък, за да дадат идеята.
Настъпи мълчание.
– Единствено Софи е отишла само на втория сеанс – намеси се Никол. – Не мисля, че първият е имал нещо общо с убийството. По-скоро идеята е хрумнала на някого едва по-късно. И то защото този някой не е бил на първия сеанс.
– Ама Софи не е единствената! – възрази Лемио. – Майка ѝ също е била само на втория сеанс.
– Да, но е можела да отиде на първия. Била е поканена. Ако е искала да убие Мадлен, е щяла да отиде.
– А може би затова е отишла на втория – изтъкна Гамаш. – На първия не е станало, затова е решила да се погрижи лично.
– И да вземе дъщеря си? Хайде стига! – Никол отвори бележника си и извади снимката, която бе взела от хладилника на Хейзъл Смит. – Погледнете.
Хвърли я на масата. Бовоар я подаде на Гамаш, който се вгледа внимателно във фотографията. На снимката имаше три жени. Мадлен бе в профил по средата и гледаше с голяма неприкрита любов Хейзъл, която носеше смешна шапка и се усмихваше. Изглеждаше щастлива и на лицето ѝ също бе изписана голяма обич. В профил беше и гледаше настрани от обектива. В другия край на кадъра седеше дебеличка млада жена, която се канеше да отхапе от парче торта. На преден план беше самата торта със свещи за рожден ден.
– Откъде я взе?
– От къщата на семейство Смит. От хладилника.
– Защо я взе? Какво интересно видя на снимката? – попита Гамаш, като се намръщи и внимателно се вгледа в Никол.
– Заради лицето. То казва всичко.
Младата полицайка изчака да види дали другите ще разберат. Щяха ли да забележат, че Мадлен Фавро, толкова красива и усмихната, е фалшива? Никой не можеше да е толкова щастлив. Със сигурност се преструваше.
– Права си. – Гамаш се обърна към Бовоар. – Виждаш ли? Нея? – Посочи на снимката.
Бовоар се наведе и се вгледа в снимката. Изведнъж разшири очи от изненада.
– Това е Софи! Момичето, което се кани да отхапе от тортата. Софи.
– По-дебела – кимна Гамаш.
Обърна снимката. Отзад пишеше кога е направена. Преди две години.
Само за две години Софи Смит бе свалила десет-петнайсет килограма.
Телефонът на Гамаш иззвъня точно когато оперативката свършваше.
– Началник, аз съм – каза Лакост. – Най-сетне получих доклада за отпечатъците. Знаем кой е проникнал в стаята на убийството в имението „Хадли“.
Хейзъл Смит изглеждаше, сякаш трудно функционира. Като играчка на батерии, която даваше на късо. Ту се втурваше да върши нещо с мълниеносна скорост, ту спираше внезапно, а после отново се забързваше.
– Имаме няколко въпроса, мадам Смит – заяви Бовоар. – И ще трябва да претърсим щателно къщата ви. Няколко колеги от Ковънсвил ще дойдат скоро. Имаме заповед.
Бръкна в джоба си да извади документа, но Хейзъл го спря:
– Няма нужда, инспекторе. Софи! Сооофиии.
– Какво има? – капризно извика момичето.