– Какво оправдание измисли, за да не дойде днес? – поинтересува се Оливие.
– Каза, че Софи си е изкълчила глезена – отговори Клара и се намръщи. Всички около масата се разсмяха, а тя обясни на Гамаш: – Откакто я познавам, Софи все е болна или контузена.
– Какво мислите за това? – обърна се детективът към Мирна.
– За Софи ли? От ясно по-ясно. Търси внимание. Ревнува мама и Мадлен... – Осъзна как могат да се изтълкуват думите ѝ и замълча.
– Не се безпокойте – успокои я Гамаш. – Вече се досетихме. Освен това наскоро е свалила килограми.
– Тонове – потвърди Габри. – Но теглото ѝ постоянно варира. Ту отслабне, ту пак надебелее.
– Това наследствено ли е? Теглото на Хейзъл също ли е колебливо?
Останалите отново се спогледаха. Само Рут използва момента да открадне една филийка от чинията на Оливие.
– Хейзъл си е такава, откак я помня – каза Клара.
Гамаш кимна и отпи глътка вино.
– Прекрасна вечеря, Питър. Благодаря. – Вдигна чашата си към домакина, който върна тоста.
– Бях сигурен, че ще има пиле – обади се Оливие. – Не е ли това специалитетът ви за гости тази година?
– Да, но вие не сте гости. Готвим го само за нормални хора.
– Май прекарваш твърде много време в компанията на Рут.
– Всъщност мислехме да направим пиле, но решихме, че сега няма да искаш да ядеш – каза Питър на поетесата. – Покрай твоите бебета.
– Какво искаш да кажеш?
Рут изглеждаше искрено озадачена и Гамаш се почуди дали не е забравила, че патетата ѝ всъщност не са човешки деца.
– Значи нямаш нищо против да ядеш пилешко? – попита Питър. – Дори патица от езерото Брюм? – изненада се. – Мислехме да метнем на скарата една патица.
– Роза и Лилия не са нито кокошки, нито патици – заяви Рут.
– Не са ли? – попита Клара. – А какво са?
– Сигурно са летящи маймуни – подхвърли Габри на Оливие, който изсумтя.
– Канадски гъски.
– Сигурна ли си? Изглеждат доста дребни, особено Лилия – изтъкна Питър.
Всички изведнъж млъкнаха и ако Клара беше по-близо, щеше да го изрита. Вместо това ритна Бовоар. Още един пример за потиснатия гняв на англосаксонците, помисли си младият инспектор. Не можеше да им се вярва.
– И какво? Тя винаги си е била дребничка – не се впечатли поетесата. – Когато се излюпваха, едва излезе от яйцето. Роза беше вече навън и крякаше, но да бяхте видели само как Лилия се мяташе и мърдаше крилца, докато се опитваше да счупи черупката.
– Вие какво направихте? – попита Жана. Беше осветена от свещите като останалите гости, но докато светлината правеше техните лица по-привлекателни, на нейното придаваше демонично изражение с хлътнали тъмни очи и подчертани сенки.
– А вие как мислите? Счупих яйцето. Отворих го достатъчно, за да излезе.
– Спасила си ѝ живота – отбеляза Питър.
– Може би – каза Жана и се облегна назад, при което почти изчезна в мрака.
– Как така „може би“? – наежи се Рут.
– Императорската пеперуда – намеси се Габри.
– Правилно ли чух? – попита Клара. – Императорската пеперуда ли спомена?
– Точно така, при това с причина. – Габри замълча за момент, за да се увери, че всички го слушат внимателно. – Години са необходими, докато яйцето се развие във възрастна пеперуда. В последния стадий гъсеницата се завива в пашкул и там всичките ѝ тъкани се втечняват и превръщат в нещо коренно различно. Преобразява се неузнаваемо. Превръща се в огромна императорска пеперуда. Но не е толкова лесно. За да излезе на бял свят, възрастната пеперуда трябва да разкъса собствения си пашкул. Не всички успяват.
– Ако аз съм там, ще успеят – каза Рут, като отпи глътка уиски.
Габри запази несвойствено за него мълчание.
– Какво? Какво има?
– Трябва сами да се измъкнат от пашкулите. Така заякват крилата и мускулите им. Тъкмо борбата ги прави годни да оцелеят. Без това усилие излизат сакати. Ако помогнеш на императорската пеперуда да излезе, ще я убиеш.
Ръката на Рут застина във въздуха, докато тя поднасяше чашата към устата си. За първи път, откакто я познаваха, старицата отказа пиене. Тропна чашата на масата и течността се разплиска.
– Глупости. Какво разбираш ти от природа.
Настъпи неловко мълчание.
След минута Гамаш се обърна към Мирна:
– Много красива подаръчна кошница. И май казахте, че в нея има нещо за мен?
– Да, има. Но трябва да го откриете сам.
Главният инспектор стана и внимателно разтвори клонките. Там, насред гората, имаше книга. Той я извади и седна.
– „Енциклопедия на магичните места“ – прочете на корицата.