Някой се беше потрудил здраво. Бяха проучили семейството му, знаеха за присъдата на Даниел отпреди години за притежание на наркотици. Знаеха, че Даниел е в Париж и вероятно дори, че жена му е бременна.
– Това вече е прекалено – каза след дълго мълчание.
– Какво ще направиш?
– Ще го спра.
След малко Рен-Мари попита:
– Как?
– Ще напусна, ако трябва. Те печелят. Не мога да поставям в опасност семейството си.
– Страхувам се, че напускането ти вече няма да ги задоволи, Арман.
Гамаш се замисли и за това.
След разговора с жена си телефонира на Мишел Бребьоф и го помоли да свика съвета на директорите в квебекската полиция същия следобед.
– Не бъди глупак, Арман. Те това искат.
– Не съм глупак, Мишел. Знам какво правя.
Затвориха. Гамаш – благодарен, че приятелят му ще помогне; Бребьоф – уверен, че колегата му е глупак.
Тази сутрин оперативката беше кратка и напрегната.
Лакост докладва за срещата си с лекаря на Мадлен. Ходила при него две седмици преди смъртта си. Лекарят потвърдил, че ракът е дал разсейки в черния дроб. Насрочил ѝ поддържаща терапия, но по време на убийството още не била започнала.
Отишла сама за прегледа. И лекарят останал с впечатление, че макар и да я разстроила много, диагнозата не я изненадала.
Ивет Никол още не се беше върнала от Кингстън и от лабораторията не бяха изпратили доклада за съдържанието на шишенцето с ефедрин. Имаше все пак резултат от пръстовите отпечатъци. Бяха на Софи. Само на Софи.
– Е, нещата май се изясниха – отбеляза Лемио. – Убила е Мадлен Фавро от ревност. Прибрала се вкъщи, видяла възможност в сеанса, пробутала ѝ няколко хапчета на вечеря и изчакала имението „Хадли“ да свърши останалото.
Всички кимнаха в съгласие. През прозореца на бившата гара Гамаш видя Рут и Габри бавно да вървят през парка. Беше рано и утринната свежест още стоеше над селото. Зад Рут се поклащаше една пухкава топчица, размахваща крилца. Сама.
– Господин главен инспектор?
– Извинявайте.
Всички го гледаха озадачено. Това беше най-неловката ситуация, в която бе изпадал. През всичките години, откакто го познаваше, Бовоар не знаеше нито един случай, когато Гамаш се е разсейвал по време на разговор или заседание. Винаги ги гледаше в очите, караше ги да се чувстват като единствените важни хора на земята. Ценни и защитени.
Днес обаче умът му блуждаеше.
– За какво говорехме? – попита Гамаш, като се обърна към хората си.
– Изглежда повече от ясно, че Софи Смит е убила Мадлен. Да я доведем ли?
– Не можете да го направите – чу се изневиделица глас зад тях.
Там, до огромната пожарна кола, стоеше дребна женица. Хейзъл. Макар че едва я познаха. Скръбта най-сетне я бе завладяла. Сега изглеждаше изпита, очите ѝ – големи и отчаяни.
– Моля ви. Моля ви, недейте!
Гамаш се приближи до нея, като кимна на Бовоар. Двамата заедно я заведоха в задната стаичка, която се използваше за склад на доброволната противопожарна команда на Трите бора.
– Хейзъл, знаете ли нещо, с което можете да ни помогнете? – попита Гамаш. – Нещо, което да ни убеди, че дъщеря ви не е убила Мадлен, защото в момента определено изглежда така.
– Не го е извършила тя. Сигурна съм. Не е възможно.
– Някой е дал ефедрин на Мадлен. Софи притежава ефедрин и е била там – бавно и ясно изрече главният инспектор, макар да се съмняваше, че тя възприема думите му.
– Няма да издържа така повече – прошепна жената. – И не мога да изгубя Софи. Ако я арестувате, ще умра.
Гамаш ѝ вярваше.
Бовоар погледна Хейзъл. С Мадлен бяха на една и съща възраст, но ако ги погледнеш, никога не би си казал, че е така. Хейзъл приличаше на изкопаемо, на реликва от планините около Трите бора. На някой от шепнещите камъни на Жил Сандон. Не, не камък. Те са силни. Тази жена бе по-скоро като създанията, които двамата с Гамаш се опитваха да не настъпват, докато се разхождаха сутринта. А сега щяха да я стъпчат.
– Когато открихме ефедрина, казахте: „Софи, нали обеща!“ – припомни ѝ Бовоар. – Какво имахте предвид?
– Така ли съм казала? – Хейзъл замълча, вероятно се опитваше да си спомни какво е имала предвид. – Да, така казах. Преди две-три години Мадлен намери шишенце с ефедрин в банята на Софи. Беше точно след смъртта на онези спортисти и по новините само за това говореха. Може би оттам ѝ е дошла идеята да взема хапчета за отслабване.