Выбрать главу

Одил се покашля и изрецитира:

Една проклета патица изкълва ухото му и лицето му стана грозно и бледо. – О, коя жена ще се влюби в мен сега? – затюхка се и заплака горчиво той. Но една жена дойде и влюби се в мъжа с любов, чиста и красива. И заобича го както само една жена може да обича мъж с изкълвано от патица ухо.

Настъпи пълна тишина. Одил стоеше неловко на верандата. Сетне, за негов ужас, Гамаш видя как Рут си проправя път между хората, стиснала под мишница книгата за Сара Бинкс и следвана по петите от покрякващата Роза.

– Път за патицата и мамицата! – провикна се Габри.

Рут се изкачи бавно на верандата и застана до Одил. Хвана я за ръката. Гамаш и Мирна затаиха дъх.

– Никога не бях чувала стихотворение, което да ме развълнува така. Толкова майсторски си изразила самотата и мъката от загубата. Да използваш мъжа като алегория за къщата, е гениално хрумване, мила.

Одил я погледна неразбиращо.

– И също като осакатения мъж имението „Хадли“ ще бъде отново обичано – продължи Рут. – Стихотворението ти дава надежда на всички нас, които сме стари, грозни и пълни с недостатъци. Браво!

Старата поетеса пъхна книгата в опърпания си пуловер и прегърна Одил, която изглеждаше на седмото небе на паянтовата веранда на имението „Хадли“.

Питър и Клара дойдоха и бирите, които донесоха, бяха посрещнати с радост. Но спряха, преди да стигнат до самата къща. Гамаш ги погледна и се запита какво ще направят. Двамата бяха теглили от проклятието на имението повече от всеки друг жител на селото. Сега стояха сред суетящите се хора и гледаха. Клара се наведе и вдигна падналата табела „Продава се“. Избърса я с ръкава си и я подаде на Питър, който я заби в земята. Табелата застана пред къщата чиста и горда.

– Мислите ли, че някой ще я купи? – попита Клара, като избърса ръце в дънките си.

– Някой ще я купи и ще се влюби в нея – заяви Гамаш.

– Но една жена дойде и влюби се в мъжа с любов, чиста и красива. И заобича го както само една жена може да обича мъж с изкълвано от патица ухо – изрецитира Рут, като се приближи до тях. – Ужасно стихотворение, разбира се. Но какво пък... – Закуцука обратно към Одил, за да прояви още веднъж добрина. Малката Роза се заклатушка след нея.

– Сега Рут има извинение да кряка на воля – отбеляза Клара.

Под яркото слънце Арман Гамаш гледаше как имението „Хадли“ се възстановява за нов живот, после остави бирата си и се присъедини към работещите хора.

София, 2016